Родопска Одисея.Май.2012г.

Родопска одисея май 2012г  Седя и се чудя откъде да я почна. Мухата за Родопите ми я пусна един от колегите с който се засякохме на полу-зимното Рилско поклонение. До празниците за 24 май оставаше около седмица и нямах много време за проучване. Отивам в книжарницата и питам за карта на Родопите. Дават ми, плащам си и си тръгвам. Вкъщи що да видя. На картата пише източни Родопи. Хайде пак до книжарницата и взимам и за западните. Добре че нямаше и северни и южни, че дневната ми надница щеше да замине. На картата на източните Родопи няма отбелязани пешеходни маршрути Мащаби от порядъка на 1:100 000 дават по-скоро някаква обща представа и помагат за планиране на маршрута, но да се ориентираш не стават. Ще пусна снимките и видеото(пикасата вече и видео имала) за всеки ден поотделно. Някои освен красиви са и пояснителни за маршрута(Каньона на водопадите), други са само за наслада на окото макар и снимани със сапунерка. Карах по картата на бг маунтайнс. Част от информацията обаче е остаряла . На места първия ден пътеките са непроходими. Ще опиша каквото се сетя Ето го и GPS трака http://dox.bg/files/dw?a=462c3767c4  но ако мислите да карате по него прочетете написаното за деня, та да не се чудите кое флагче за какво съм го цъкнал. В никакъв случай не минавайте по следите от трака през последния участък преди село Югово. Стръмно е и скалите се ронят. Цялото ходене ми отне 7 дена, но някои маршрути ми дадоха зор, така че 10 дена беше по- нормално като времетраене.  Първи ден: Бачково-Сливодолско падало-Югово-Пашалийца  Маршрута ми отне 12 часа и не е за хора без гпс и с нулево чувство за ориентация като мен. Поне 20 пъти щях да се загубя без машинката. Пътувах с нощния влак после с друг и накрая с автобус и бях в края на селото към 8 часа сутринта. Сергиите преди Бачковския манастир не са приятни за окото. Поразходих се вътре в манастира като целта ми беше да поснимам, ама бабата която скубеше тревата ме фокусираше при всяко посягане към апарата. Едното и око в тревата, а другото в мен. На всеки стълб забрани за снимане. Някаква фобия са развили в този манастир към снимането, че чак и извлечение от закона са изтипосали за правата на гражданите които не желаят да бъдат снимани. Нямах време да я чакам да оплеви, така че дадох газ по асфалта. След няколко км стигнах един тунел и мост. Точно между тях е пътеката за Сливодолското падало. Трудно ще го пропуснете ако внимавате. Притегнах връзките, казах няколко пъти *Отче наш* като включих тук там и думата *мечки* в молитвата и тръгнах. До края на ходенето извиках *ехоо* около милион пъти. Тук за пръв път видях на живо саламандър. Бавна животинка на която не и пукаше, че я снимам. Преди Словодолското падало има и друг водопад, така че да не се объркате и да се върнете. Маркировки всякакви, така че се отказах да ги помня. Това е Сливодолскотопадало: Ето и видеото: https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/NfhTY#5837787175902268530 От този по-малкия водопад тръгва чисто нова жълта маркировка към разклона за Югово- Марциганица само че по някое време им е свършила боята и пак се мярка синьо. В началото на прясно жълтото цъкнах едно знаменце(номер 30)като мислех да отбележа откъде докъде е новата маркировка, ама май няма полза от него. Пътеката на места е непроходима и оставих доста кожа по тръните. След като минах най-отвратителното място цъкнах още едно знаменце(31) Ръцете ми бяха изподрани и от мръсотията и до края на деня издраскванията се възпалиха. Използвах литър от водата, за да ги измия на няколко пъти. Преди селото има широка около 30 метра и дълга сигурно 100-200 метра стена от изрязани дървета. Не че е непроходима, но големия наклон ги прави опасни. Ако някое се търколи или приплъзне и ставаш на пихтия. Краката ми джвакаха от водата, която гетите не успяха да спрат. Преди и под Югово пак загубих пътеката в стената от тръни и храсти. Gps-а ми даваше големи отклонения през повечето време. Пресякох реката чиято вода напълни до горе обувките ми и тръгнах към скалите с намерението да ги изкача само и само да не се вра в тръните. Ръцете ме сърбяха от драскотините, краката ми бяха мокри и чивиите ми избиваха. Изкачването по тази вдлъбнатина в скалите се оказа извън възможностите ми. Стигнах на няколко метра, когато ме хвана страх че ще се претрепя. Скалите са едни такива ронливи и дори големи парчета се откъртват лесно. Слязох донякъде обратно по корем и гъз. Не ми се връщаше в тръните. Тръгнах наляво, където открих по-приемливо за минаване място. С триста зора стигнах до пътеката горе . Минава се край кметството където има чешма. Заприказвах се с една баба, която ме пита дали не ме е страх да ходя сам. Как да и обясня на жената, че една от причините да ходя сам е именно това, че ме е страх и че джедай се става като се справиш с Тъмната страна в себе си. Няма да ме разбере бабата. След Югово решавам да спася малкото останала кожа по ръцете и тръгвам по един черен път който малко след това го дават, че се свързва с пътеката. Да ама не. Връзката реално не е на това място и се наложи да се върна обратно до началото на пътеката. Не е болка за умиране, защото се губят само около десет минути. Там на разклона на пътеката и пътя цъкнах едно флагче(32), за да мога да се сетя къде е мястото. Малко по-нагоре докато се врях в храстите видях, че съм загубил ножа си. Върнах се по следите си, но можеше да е паднал навсякъде и нямах голяма надежда че ще го намеря. Вече бях решил да спирам да го търся когато го мернах. Големи радости бяха, защото е здрав, скъп и с перфектна форма самурайски нож, който имам от много години. Стигнах я най- накрая Пашалийца. Ядене, спане, оправяне на багажа и т.н.  Симки и видео  https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/NfhTY?authuser=0&feat=directlink Втори ден: х.Пашалийца- близо до х.Момчил юнак-Пампорово- х.Смолянски езера  Маршрута е доста дълъг и първоначално мислех да е за два дена, но в крайна сметка на разклона Момчил юнак-Пампорово размислих. Отне ми десет часа ходенето като вървях максимално бързо през цялото време. През по-голямата част се върви по черен път. Маркировката горе долу я бива . Цъкнах един флаг(33) на нещо като заслон. Маркировката става, но бях вече сложил втория комплект батерии, и се бях притеснил че няма да ми стигнат та затова изключвах машинката и само от време на време я включвах, за да се убедя, че съм на прав път. Така че има доста прекъсвания в трака . Не знам какво стана но за 7 дена отидоха 6 комплекта. Изкупих батериите на едно магазинче в Смолян. От разклона за Момчил юнак вървях по асфалта с надеждата, че ще хвана стоп до Пампорово. Напразни надежди. Спестих само около километър до Рожен. На толкова преди разклона ме качи един човек. Десет спестени минути ходене са празник за ходилата . Мазолите на краката бяха се възпалили и все едно стъпвах като нестинарите по въглени. От Рожен се зачудих дали да тръгна по пътеката или по асфалта и естествено избрах от трите(двете) най-дългия. Така и не ме огря стопа, но не съжалявам, защото тук край пътя са едни от най-красивите гледки въпреки старите стълбове без жици. Малко след Рожен има едни тучни ливади с наситено зелен цвят и като ги огря леко слънцето се получи възхитителна гледка.Снимките отгоре. Голямо шляпане и заобикаляне беше по тоя асфалт. Като стигнах курорта се изкачих по една от ски пистите до х. Студенец, която както знаете не работи, ремонтира се и май ще става на хотел с няколко звезди. От хижата тръгвате в посока долния край на пистата към връх Снежанка и кулата ,но не се качвате по нея, а свивате вляво в основата и там се вижда началото на маркировката. И тук маркировката е добра и обърках пътя само на два пъти. Минава се в началото край голям, но празен язовир. На километър от х. Смолянски езера нещо взе да фучи в гората , ама не го виждам какво е. Като викна *ехооо* и тракна с щеките онова се побърква и зафучава още по-страшно. Извадил съм оружието и заобикалям отдалеч като продължавам да вдигам шум. По едно време фученето спря и така и не разбрах какво беше. Веднага след това излязох на едно от езерата. Глезени,ходилата и мазолите ме болят , туптят и парят и към края куцах като прекарал детски паралич. Ядене, багаж, спане и нетрадиционно събуждане към три часа и три минути. Цялата хижа заподскача във всички посоки. Докато се осъзная и всичко беше свършило. После съм заспал пак.  Снимки  https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/BUuBS?authuser=0&feat=directlink  Трети ден: Хижа Смолянски езера-Смолян-Каньона на водопадите-Триград  Сутринта като излизах питах хижарката дали е усетила нещо защото не бях сигурен дали не съм сънувал . Понякога сънищата могат да са доста реални и човек не може да направи разлика. Убедих се че наистина е имало земетресение, но чак вечерта разбрах къде е било. Този ден бях решил да дам почивка на ходилата и като разгледам водопадите да ида с автобус до Триград. Напразни надежди. Цялото ходенето беше около 9часа( плюс още 2часа път с бус и мотане в Триград) като частта с омотването при водопадите отне около 5:30 ч. Заради отпорената кожа на ходилата, счупен мост над реката и объркан път този ден беше нещо като малка инквизиция(голямата беше по нататък). От хижата карах по маркировката по дърветата и оградите, а не п гпс-а. Маркировката е добра но баш на един разклон от 4 пътя изчезва затова завих по този който отива към квартал Езерово. След двеста-триста метра табелките пак се появиха при една чешма. В квартала оставих маркировката и тръгнах по картата на машинката. Излязох при една чешма където имаше отбивки и е възможно да стопирате автобус номер 4. Цъкнах на мястото един флаг(34) защото си мислех че е спирка, но после разбрах че може да го спрете навсякъде като му махнете. Следващия флаг(35) е по-важен защото там трябва да слезете. Без значение от коя посока идвате помолете шофьора да спре до поделението откъдето най-бързо ще стигнете до водопадите. Точно до бариерата вляво е тясна бетонова пътека тук там със стъпала по която излизате на асфалт. От там надясно и бързо излизате на път направен от камъни. Хващате го и не го напускате докато не излезете на главното шосе. За ориентир има една дълга бетонна подпорна стена в основата и вляво на която вървите. Като излезете на шосето няма как да се объркате. Вървите все по него докато стигнете Автобазата която пътят заобикаля и малко след като я подминете се виждат табелите и отклонението. Някога това с което е покрито това отклонение сигурно е било асфалт, но сега е доста разбито. Не се отклонявате никъде докато не свърши до едни рибарници,беседка,табла разни с карти на Каньона и резервата. Тоя мост е гледка встрани и само го цъкнах без дфа минавам по него. Въртите сучите трябва да излезете в горния край на една малка къща накоято пише вила *Галина*. Там има табела и по път направен от камъни продължавате нагоре и тук идва най важната част и немаркирано отклонение по което трябва да минете, но ще карам поред. Стигам първия мост, минавам го и до там. Втория е сдал багажа и не може да се мине освен ако не сте цирков артист. Тръгвам вляво по едни малки табели със синя черта на бял фон като се надявам, че и от там може да се мине. Пътеката е стръмна и след малко още един счупен мост, но там реката е друга и е по-скоро поток който прескачате. Давам пълна газ по широката около метър и петдесет пътека. По някое време вдясно и в почти обратна посока се отклонява друга малко по тясна. Води до площадка Стражите от която виждам в далечината полускрити от дърветата въпросните водопади. Връщам се на по-широката пътека и продължавам нагоре. По някое време и тя свършва. Доста паднали дървета има и минаването е трудно.Ту пълзиш под тях ту прескачаш. На път съм да се откажа , но знам колко ще ме е яд ако после се окаже че може дасе мине и от там. Мисля си че ако излеза на един черен път който е даден на картата на машинката ще успея да стигна водопадите в горния край. Няколкостотин метра стръмен и обрасъл баир на който паднах и строших едната щека. По нататък щях да загубя и другата по един особено идиотски начин. Стига се един разклон . Не всички разклонения са отбелязани на картата на машинката. Тръгнах по най-десния път който на картата свършваше веднага след като се пресече една река . Всъщност не свършва и реших ,че тъй или иначе като нямам друга работа мога да проверя накъде води. Почна едно заобикаляне като в един момент бях сигурен, че този път прави някакъв кръг и нищо няма да излезе. По едно време обаче зави в правилната посока , но свърши до една малка река. Тръгнах надолу по скоро от любопитство и ...късмет. Видях пейка, а после и няколко табели. Там някъде на стотина метра от края на пътя надолу по реката цъкнах един флаг(36). Не ме питайте защо. Победата както знаете е по-сладка когато е постигната с пот на челото. Същото се отнася и за яденето май. Водопадите са страхотни и се чудя и мая тия урунгели дето отговарят за тях и могат да направят нещо ,защо не се задействат и да го възстановят този мост. Между другото една корекция година по късно от пускането на разказа . Мостът вече е оправен. :) Това си е нашенския Стоунхендж. Всички други мостове по които минах са здрави. ВИДЕО: https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/fIcvJI?noredirect=1#5837789285691116546 Надолу срещнах мъж и жена които се похвалиха, че са имали късмет и някой който е минавал им е казал къде да свърнат . Обясниха ми откъде да мина. Долу цъкнах една снимка на счупения мост , ама от другата му страна. Въпреки мазолите бях доволен . На няколко метра зад счупения мост има едни черни камъни покрити с зелен мъх по които трябва да се изкачите за да излезете на немаркирана пътека. Грубо след около десет минути излизате на каменното пътче. Цъкнах един флаг(37) и направих и една снимка на пътеката там откъдето се отклонява и където трябва да свърнете като идвате. Има сложени камъни както се вижда на снимката и няма как да я подминете. Тясната пътечка вдясно може вече да не я ползвате след като мостът е оправен. Куцукайки под лекия дъжд се дотътрих до автогарата, която също отбелязах с флаг 38 Имах само няколко минути така че нямах време да снимам разписанието. Бусчето за Тешел(тогава не мислех все още да ходя в Триград) беше претъпкано и за раницата нямаше място. Сложил съм я между седалките отзад и съм се наврял колкото мога в нея, но все пак съм заел част от съседната седалка. В буса влизат две приличащи на фолк фенки млади госпожици. Руса и чернокоса. Хубавици. По едно време преминават от български минават на турски език , а после почват и смесено. Обясняват по телефона нещо фацето и т. н. Русата спокойно бих я сбъркал с шведка. Доста поразголени бяха. Не съм ходил по тези места никога и май помакини(ако са такива де) не бях виждал на живо. Не че съм очаквал да са с кърпите на главите ама.. Та за раницата да продължа. Мястото беше кът и бедрото на чернокосата отначало само на десните завои заради центробежната сила, а после и в правите и в левите завои отнемаше от болката в десния ми крак. Мислех си че ако съм по средата между двете и левия ми крак ще се оправи , но нямаше как. Буса незнайно защо не зави към Тешел, а продължи за Девин. Отбелязах автогарата в Девин с флаг(39) Лека паника, но госпожиците ме успокоиха, че ще се върнем. Кви са тия врътки не успях да разбера. В Тешел се прехвърлих със здраво тичане в един бус който се движеше пред нас и се оказа, че е за Триград. Гледам вътре някой от хората които слязоха в Девин. Съвсем ме объркаха тези транспортни схеми. Слизам на хижа Триградски скали, която обаче се оказва заключена. Звъня по телефона и някаква лелка ми казва, че сега не са на хижата. То не прилича на хижа , а по-скоро на хотел. След малко изглежда стреснати от въпросите ми минава една синя лада с един 200 килограмов дюмбелин в нея, а до него предполагам работещата пенсионерка с която говорех. Правят едно кръгче, виждат че е само един заблуден и в техните очи безопасен турист(само да знаеха какво им мисля) и отпрашват пак към града. На другия ден колата пак е там, така че предположенията ми се оказват верни и не са били някакви случайни хора. Без колебание слагам една червена точка на тази курбанджийница в която трябва да позвъните предварително и може да имате късмет ако сте група, която яде, пие много и плаща добре. Тръгвам към града и се настанявам в къща за гости. Струва само 12 лева, има баня, а яденето е страшно евтино. Снимки и видео  https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/fIcvJI?authuser=0&feat=directlink Четвърти ден:Триград-Дяволското гърло-село Ягодина-Орлово око-Пещерата Ягодина-Триград.  Маршрут който ми отне около 8 часа. На другия ден излизам по-късно защото Дяволското гърло отваря към 9 часа, но реално към десет. Дойдоха и цял автобус израелци. Един от тях с една миниатюрна Дойтер ме заприказва и почва да хвали немските раници Гледай го ти. Бил ходил на Монблан с раница с подобен литраж като моята Ташевка. Ръчка ми Ташевката и нещо не му харесва и само повтаря Дойтер Дойтер. Аз както не мога да лъжа не оставам по назад пък и трябва да се рекламират нашите марки. Потупвам раницата и му обяснявам на развален английски че миналата година е била със собственика си на Елбрус , а по миналата на въпросния Монблан. Цитирам и един от опозицията тук във форума че екипировката не прави туриста, а само помага. Колко ме разбра не знам , но взе да клати одобрителни с глава докато дърпаше ремъците на Ташевката. Влизам в пещерата излизам от другия край, изчаквам туристите да дойдат и пак се спускам надолу защото времето напредва много. За тези които познават пещерата сигурно вече се досещат каква глупост съм направил. Стигам входа и познайте какво. Вратата затворена и катинара чатнат. Бе тези хора не знаят ли ще има група вътре и хората ще се връщат до автобуса си. Такава куха лейка като мен няма. Изхода всъщност се оказва, че не е от другата страна на планината, а е на същия път малко по нагоре от входа. Най-откаченото е, че докато чаках да отворят снимах това място, но въобще не го познах. Отвориха ми вратата и доста се посмяха . Тръгвам пак скоростно. Вървя по гпс-а, но по някое време от черния път се отделя много добре маркирана пряка пътека за Ягодинската пещера която я няма на картата на машинката. Цъкнах и един флаг(42) там където се отделя, ама на връщане, затова номерът не е пореден спрямо предходния. По някое време стигате разклон който също отбелязах(41). Наляво тръгва пътека за пещерата ,а направо е за площадката. Двете в крайна сметка се събират на центъра зад училището до магазин, къща за гости и джамията така ще май няма значение откъде ще минете. Бързам за пореден път защото небето притъмнява и някъде в далечината се чува тътен. Ако ме запукат гръмотевици не ща да е на най високото място. Пътеката е идеално маркирана и почва над училището. Снимал съм го и съм цъкнал флаг(40) За два часа успявам да стигна от Триград до площадката на върха. ВИДЕО от Орлово око https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/nUxFZC#5837790425847288210 Язък за бързането. В крайна сметка само закапа леко и не затрещя и даже на моменти изпичаше. От центъра както споменах тръгва много добре маркирана пътека за пещерата. На връщане минах по нея до разклона където преди това я бях изоставил. По-добре е по нея вместо по пътя където може да ви хакне някоя кола , а и слънцето ако изпече няма да ви е жега в гъстата гора. Има огромен мравуняк на пътеката. Стига до гърдите ми. Първо чаках да стане точен час, после чаках да се събере група и цели седем лева ми взеха. Пещерите обаче не са ми тръпка и за в бъдеще ще ги разглеждам само ако са ми на път и ако имам време. Мислех да продължавам за Тешел, но колегата от форума ми пуска мухата за Мугла и Чаирите. Усещането беше че краката ми се пооправят и вместо да продължа към Тешел отново се върнах в Триград като целта беше от там през Мугла и Леденицата да стигна до Гела където да спя. Не стана съвсем както го бях планирал .  Снимки и видео  https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/nUxFZC?authuser=0&feat=directlink  Пети ден:Триград-Мугла-Гела-почти Солището-Широка лъка.  Маршрут който ми отне около 12 часа като един час се мотах в Гела в напразни опити да намеря място за спане. Този ден тръгнах рано и добре че го направих. Все си мислех, че по-голям зор няма да видя, но бях опроверган за пореден път. Още с тръгването разбрах какво представлява понятиято блиц-криг. Маршрута започва от стопанския двор който е между хижата и града. Още с влизането и две каракачанки скочиха отгоре ми. Така бързо и напористо ме атакуваха, че не оставиха никакво съмнение в мен, че ще ме изядат. За малко блъфът им щеше да успее. На няколко метра едната се отклони съвсем леко встрани. Добре че гледам Дискаварито и оня дето приказва с кучетата. Бързо настъпих в опразненото коридорче, встрани, а не директно към кучето и то отскочи. Отдъхнах си, че и днес ми се размина. Другия пес направи като другарчето си и въпреки че настървено лаеха и се спускаха бях по-спокоен. Ако не им дойдеше на помощ оня третия, който лаеше някъде в кошарата всичко щеше да е ОК Имаше мъгла която се спускаше и чат пат в гората ставаше доста призрачно. Пак успях да заснема страхотните ливади които за разлика от нашите не са все едно инфектирани от тръни,плевели и какво ли не. А зеления цвят с подобен нюанс го има само в Родопите. Преди Чаирите свивам по добре маркирана и пряка  пътека, която обаче за разлика от картата на машинката губи височина и после следва здраво изкачване до хижата. Мугла е красиво селце, а хората любезно ме опътват между къщите, където по едни тесни места минава пътеката. Над селото направих почивка до един от водоскоците(дано не бъркам с наименованието, но има десетки такива). Маркировката на пътя е добра , но една от боядисаните на камъни стрелки сочи по един черен път който според машинката заобикаля много. Цъкнах номер 43 на това място. После обаче маркировката пак се показа, така че не му обръщайте внимание на този флаг. Преди хижа Леденицата ме запука и дъжд. Най-накрая пробвах дъждобрана. Вървях по-бавно и само по тениска и не запарваше. Стигнах и до Гела. Имаше място само в хотела срещу 90 лева. Въртях се доста насам натам и звъннах на всичките телефони които са изписани зад онази дървената беседка. По едно време ми става ясно, че ако се помотам или ще трябва да спя в беседката или стоте лева заминаваха. Останалата здрава щека е свита, но не е стегната, защото от мокрото после не мога да я разпъна. Това обаче, дето се вика ми изиграва лоша шега. Замахвам ядосан към едни сухи треви и чувам някакъв смукващ звук. След няколко крачки се усещам и поглеждам към щеката в ръката ми. Останала е само най-горната тръба. Убих се да търся в тези високи треви къде са другите две части, но не ги намерих. Така че останах и без втората щека. Тръгвам по синята маркировка, която излиза между Солището и Широка лъка. Синьо няма никъде обаче и до половината няма и пътека, а там където се появява надолу е затрупана с дървета. За човек с надути глезени и целия мокър от дъжда е доста гадно преживяване. Добре че нямаше и гъста мъгла, че на едно място ми дава че пътеката е на около 30 метра, а то там има нещо като пропаст. Въобще не се учудих, че гадните моменти продължават и че реката е доста буйна макар и до коляно и трябваше да сека един кол с който да се подпирам, за да я премина. Не че можех да се намокря повече от това. Горе пътя над реката всъщност е асфалт, а не макадам както е отбелязан на машинката. Като се изкачих по един сипей откъдето най-добре да не минавате, прескочих мантинелата и тръгнах за Широка лъка. Приятно хотелче за 20 лева с баня, телевизор и огромен радиатор на който изсуших всичките дрехи и обувките. Пак бях пред отказване , но на другия ден отпочинал и най-вече сух си промених решението.  Снимки  https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/FiCIKG?authuser=0&feat=directlink  Шести ден: Широка лъка-местност Мечо гробе-х.Изгрев-х.Скалните мостове.  Ходенето въпреки че е дадено за около 12 часа може да се вземе и за по-малко от 8 часа. Направих си дървени щеки. Докато ги правех и дялках ножът излетя от ръката ми надолу в едно дере с гъста трева. Твърдо реших , че не тръгвам докато го намеря и че ако трябва оставам и на другия ден. Виждам го обаче веднага. После тръгвам бързо нагоре заради закъснението с щеките . Пътеките тук отново са добре маркирани . След хижа Изгрев тръгвате за Персенк , но в местността Глухите камъни  има отклонение за Скалните мостове. Всичко е добре маркирано ,а и камъните все още са там. Защо обаче са глухи не можах да разбера. Почти по целия път ме валя дъжд. В хижата гуляите продължиха цяла вечер. Докато се стъмни вилняха децата, а след това майките и бащите им запяха пиянски песни. Генерална репетиция на Пирин фолк. В интерес на истината можеха да пеят или пък е било на запис ама ме съмнява защото жената успя да надвика мъжа и оня запя по тихо като видя че не може да я надвика. Тапите за уши съм ги записал на първо четене.  Снимки  https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/QUBelF?authuser=0&feat=directlink  Седми ден: х.Скалните мостове-местноста с мостовете-асфалта в посока Забърдо и Хвойна.  Вече ми втръсна от от тази клавиатура и това писане и само най- важното.  Мостовете са наистина чудесни.  Има снимки и видео.  Не тръгнах през маркираната пътека към Хвойна защото исках поне последния ден да съм сух.  Стопът е възможен само ако сте руса шведка с изрязан потник иначе вървите 4 часа до главния път.  Там махвате на бусчетата до Пловдив, те ви спират и това е.  Баси и работата.  иЗЛЯЗОХА МИ МАЗОЛИ НА ПРУЪСТИТЕ.  Снимки и видео  https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/loBdFJ?authuser=0&feat=directlink