неделя, 22 септември 2013 г.

Друшлявица и Урдини езера.Август.2012г.

Друшлявица 4 :) ...и малко Урдини.Август.2012г.
Тази четворка в заглавието е заради колежката която ми даде идеята и нейната поредица от три ходения в това диво местенце.
Нещо като *Умирай трудно*-1,2,3, и 4 се получава. Smile Smile

В събота рано по тъмно в три без нещо потеглих с усуканата от предното ходене шина на раницата която така и не успях да оправя сам.
След 13-14 часа след висене по автогарите и един куп влакове и автобуси успях да се домъкна на Рилския манастир.
Някои автобуси така и не дойдоха и връзките се провалиха.
Най-големия ми мускул хвана мускулна треска от седене върху него.
В адската жега тези автобуси от времето на баба ми бяха като малки сауни.
Не знам кое ме уморява повече, ходенето или седенето на гъз на тясна автобусна седалка.
В събота в манастира е бъкано с народ.
Попът казва, че няма свободни места.
Хуквам към другите възможни за преспиване места, но навсякъде удрям на камък.
Леко отчаян се връщам обратно към манастира като се чудя дали да хващам автобуса в 17 ч обратно или да спя на някоя скамейка отпред.
Предполагах, че спането ще е проблем , но досега винаги съм успявал ако не там то на Зодиака да спя.
Чудех се дали имаме и закон за скитничество и дали могат да ме приберат в кауша ако спя навън на скамейката.
Имах обаче и подозрението, че оставят някоя стая за най-закъсалите и най-упоритите.
След като взеха да се разотиват хората останах май само Аз и попът ми даде ключ за стаята.
Така че ако сте един или двама и сте достатъчно упорити да изчакате тълпата да намалее и последния автобус да тръгне, може и да намерите стая.
Сядате и чакате пред рецепцията.
Последния оцелял печели.
Стаята беше някакво килерче с полузазидан комин и пещ .


Направих някойя снимка отвън.



Цяла вечер не спах като хората, защото си представях че *То* на Стивън Кинг облечено в попско расо изпълзява от дупката.
Няколко пъти поглеждах и под леглото.
На другата сутрин уж щях да тръгвам рано , ама то не се съмва, а не ми се ходи на място където със сигурност има мечка по тъмно.
Чак към 6:30 просветля, ама в гората едно такова мътно, призрачно и няма накъде да се бяга ако те подгони баба Меца.



Следи от лапи имаше почти по целия маршрут като отначало заради шумата не можах да ги различа от човешките и смело тръгнах по тях.
Мислех си че някой турист е вървял преди мен предния ден, защото бяха пресни следите.
Реших да следвам следния план.
Гледам картата на Домино и набелязвам на гпс-а къде да пресичам Друшлявица.
Оказа се ,че тази пунктираната линия на картата на Домино е чертана както дойде.
Машинката заради гъстата гора и почти отвесните склонове даваше такива отклонения ,че беше безполезна.



Отказах се да ги гледам и ползвам и тръгнах на късмет надявайки се, че няма да се забия някъде откъдето няма минаване.
Отначало за кратко пътеката е ОК.
Вървях вдясно от реката нагоре.
После свива към реката, на едно прекалено рисковано за намокряне и нагълтване с вода място.
Не минах от там , а може би трябваше да пробвам, но беше рисковано и се отказах.
Продължих отдясно като склонът ставаше на места почти отвесен.

Не знам защо всички снимки не бяха на фокус и все замазани излизаха.


Без майтап , но се наложи да бия стъпки в пръстта , за да не се пребия .
Реката беше на 20 метра под мен и нямаше да се размине само със счупен крак.
Тук със сигурност е нямало пътека , а и мястото в близост до реката е прекалено опасно.
Това пълзене ми втръсна а и с това темпо нямаше да стигна и за седмица до крайната цел, така че минах на отсрещния бряг.
Има снимка на мястото където пресякох.


Имах късмет.
Има видима и горе долу проходима пътека.
Карах по нея известно време , но и тя свърши.
После като излезе една коприва и нещо което не го знам какво е , но стъблата му имат милион малки и невидими бодли.
Докато се хлъзгах по един от тези новопоявилите се стръмни склонове се хванах за стъбло с милион такива малки игли и само дето не издивях.
Баси и лавините дето падат тук.
Реката е задръстена от завлечени дървета от околните склонове и местата където може да бъде пресечена са много малко.
Ако не знаете откъде се минава може да се наложи да се върнете обратно.
На няколко пъти се мъчих да пресека отсреща, ама не става.
Десетки метри почти отвесни склонове по които няма минаване.





Чак към края открих една пресъхнала малка рекичка на отсрещния бряг по чиито камъни се изкачих над горския пояс.
Има снимка и на това място.
Цялото това мъчение ми отне два часа.
После в жегата нагоре.


Поглед назад на мястото където се излиза .


Стигнах билото 


и от там по една пътека на машинката се спуснах в циркуса на Урдина река.
Много го харесвам това място, но все отгоре съм го гледал.
Пустото му време все не стига и за съвсем кратко се наслаждавах на гледките.
Минах само покрай някои от езерата.




Ясно е че ще идвам пак и то на палатка и ще ги разгледам на спокойствие за цял ден.





Спуснах се до долу, а после се наложи да се качвам по един баир до цпш-то.
Няма ли пътека по напряко.
Бях се уморил, кривата шина ми направи рана на кръста и този баир ми скъса нервите.
На стотина метра от асфалта под школата забих в един гъсталак и си взех лек душ с водата от шишетата.
Облякох дрехите за пътуване и седнах да хапна в механата до спирката.
Беше станало три часа така че цялата галимация ми отне около осем часа и половина.
Имаше стотици туристи и вероятността да не мога да се кача в бусчето въобще ако дойдеше беше голяма, а и щях да се прибера чак след полунощ, така че тръгнах надолу надявайки се на стоп.
Добре че ядох бързо.
Още като тръгнах и двойка пенсионери които срещнах час-два по-рано ми спряха и ме закараха чак до София откъдето си хванах автобуса, така че успях рано рано да се паркирам в леглото и да се наспя преди работа.
Тракът който е безполезен заради големите отклонения от гъстата гора и отвесните склонове след малко, а снимките дано успея да ги кача че тази снимка бг нещо се е...ва с мен. 


ТРАК 
http://dox.bg/files/dw?a=b467357f6f 

СНИМКИ: 
https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/LFUAtF?authuser=0&feat=directlink

Няма коментари:

Публикуване на коментар