петък, 29 януари 2016 г.

Рила.Зима.От Костенец(Белмекен) до Самораново(Дупница) по билото.

Рила.Зима.От Костенец(Белмекен) до Самораново(Дупница) по билото.


Първи ден: сряда 16.12.2015 Костенец-хижа Белмекен.  

Не го бях правил досега за 4:15 часа от вилите до хижата зимно с тежка раница и пропадане в клека. Калоян зададе такова темпо че ми излезе душата. smile emoticon Снегът почва от клека нагоре. Дърва на хижата няма и разчитате на пухенките и на чая. Пиете вода от езерото, където дрис@@@ живите риби, а умрелите се разлагат или топите сняг. И двата варианта не ги бива, но няма друг избор.





 Втори ден: Хижа Белмекен-Заврачица.

Обектива на апарата беше замръзнал и не можеше да се отваря изцяло затова е черно по краищата. 





Сутринта в четвъртък времето беше лошо със силен вятър и лоша видимост. Покрихме се със скреж. Леко се притесних как ще лазя по ръба на Острец в такова време.







 На слизане Равни връх към Острец като по поръчка времето се оправи. От раз. 




Хало-ефект. Според уикипедия се получава при много студено време от снежните кристали. Водата въпреки силното слънце замръзваше в шишетата. Така беше през всичките дни. 






Въжето на Острец.Поглед назад. За пореден път драпах по оголените камъни, а въжето ми идваше прекалено високо на места. 





 Някъде натам сме.




 Сигурен съм че се повтарям, но другият начин да се отзовете над облаците е да се качите на самолет, ама не е същото.









 По долините си трябват снегоходки макар и южно по билата да е оголено.Ако не за друго то снегоходката ще предотврати кракът ви да попадне в някоя тясна дупка между камъните и няма да го потрошите. Обхват няма и хора не минават със седмици и ако си счупите крак .....дано сте оставили 200лв за овца за курбан на близки и познати.



Мусала:






 Трети ден: Заврачица-Грънчар. 

Връх Овчарец заради малкото сняг го минахме почти по лятната пътека, но с котките на краката, пикелът в едната ръка и щеката в другата. Ако някой ви каже, че пикела е по-важен от щеката го слушайте, но с едно на ум. Има места където ще запазиш по-добре равновесие с щеките докато с пикела, който е късичък и се забива в снега като нагорещен нож в масло ще залитнеш и паднеш и наистина ще се наложи да го използваш, а наложи ли се да се спасяваш я камилата я камиларя. Затова от чужд акъл, а и от собствен опит ползвам по-добрата комбинация от пикел и щека.Пазя равновесие с щеката, която е дълга и не затъва заради голямото перце в края а ако се лизна съм готов да я пусна и да скокна върху пикела като се надявам да не си разбия физионоимията в лопатката му или да го забия между ребрата си. :)По голите заледени камъни на билото щяхме да строшим някой крак ако се подхлъзнем, а лятната пътека беше с южно изложение, с малко сняг и беше добре очертана, а не като заледена писта за излитане каквито са обикновено летните пътеки зимата и затова си позволихме да минем оттам. Беше малко по-безопасно иначе в никакъв случай нямаше да го направим. Вижда се оголената земя на която сме стъпили и която се огрява пряко от слънцето през целия ден. Склонът отсреща не се огрява пряко и беше заледен.







 Седловината Джанка обаче за пореден път си е Джанката трака заради навятия сняг и се затъва гадно в клека. Почна едно лутане сред клека. Пъртина имаше последните два дена, а първите пет газехме в клека сменяйки се с колегата като той пое повечето зор заради лошата ми форма. Ако бях сам както се очертаваше часове преди тръгването,заради лошия сняг щяха да ми трябват девет дена и нямаше да успея за седмица.Щеше да се наложи да разделя някои етапи на две. Това е залеза от хижа Грънчар.







 Четвърти ден: Грънчар-Рибни езера.  

Времето беше почти без слънце и се вървеше лесно. За Джанка и след това за долината на Канарското езеро си трябват снегоходки. Ще си потрошите краката ако пробвате да слезете към Канарското без тях. Затъва се и се пропада в клека и между камъните.





 За гледката нямам думи. Хоризонта разцепваше.


















 Това на снимката по-долу  трябваше да го качим на другия ден ако бяхме избрали минаването през Бричебор към манастира. Избрахме обаче друг вариант. Триметровия праг по зимната пътека преди Йосифица този път го видях по светло. Чудех се как съм го минал със снегоходки предния път. Сега ги махнах и се качих по-лесно, но за хора със страх от високото пропастите от двете страни са си предизвикателство.
Качване към връх Йосифица докато снимам. Тук преки пътища зимата няма затова твърдо по зимната. Авторът на зимния пътеводител казва че при определени условия и по лятната може да се слезе към хижа Рибни езера, но не сме чак такива джедаи. Оказа се че сме му правили пъртина на човека.Вървял е ден след нас и се е чудил се е на кого са тези *снегоходкови следи*.






  Малко преди хижа Рибни езера. Няколкото литра вино което бяха оставили случайно минаващи ми дойде дюшеш. Бях се обезводнил от сухия студен въздух за кой ли пореден път въпреки че ползвах специални прахчета и не ми се пиеше вода, пак ми се гадеше от нея и ударих половинка от виното от раз. Последва *пияната брадва * докато цепих дърва за печката. Нахраних котарачета с пастърма, но едва ли ще оцелеят двете. Малкото коте въпреки, че изглеждаше пухкаво беше само кожа и кости и на пипане нямаше грам мръвка и подкожна мазнина.Ядат веднъж на две три седмици, а останалото време се топят от глад. Просто зимата не минава почти никой от там.Бяха направили един куп бели. 






Пети ден: Рибни езера-х. Мальовица. 

Най-трудният физически преход. Много газене и пропаданев клека в долината на Маринковица след Рибни езера и преди Кобилино бранище и много силно слънце от което за малко да получа слънчев удар. По едно време почнах да си пълня шапката със сняг и да си охлаждам главата, веднъж сложих и в гащите че малкия Ивайло направо щеше да се свари, а в същото време водата замръзваше в шишетата. Изгорях и окьорвях от отражението на слънчевите лъчи от снега.Очилата се запотяваха и чат пат ги свалях. Единствено мислех как да дишам и да не пукна от умора и прегряване, а уж бях в добра форма. Калоян спаси положението като правеше сам пъртина от Кобилино нататък, иначе ако бях сам щях да го направя на две части точно този преход. В хубав фирнован сняг няма да е проблем и целия да го направя самостоятелно, но сега си беше мъчение. Не смееш да стъпиш заради неслегналия сняг, защото не знаеш какво е отдолу. След река Маринковица в клека пропаднах до гърдите, излезе ми въздухът, а шината на раницата освен лек ногдаун ми направи синина отзад на главата.
















 Вечерта на хижа Мальовица беше първата в която виждахме хора от пет дена и за първи път ядох нещо различно от сланина и пастърма. Пастърмата въпреки че беше хубава и за 36лв килограма ми беше опротивяла и реално за пет дена съм изял само 350 грама сланина и 250 грама пастърма. Сутрин пиех по чаша(500мл) сухо мляко с много захар, а по пътя по една шепа на ден сушени плодове и ядки. Това ми беше яденето за първите пет дена.В Мальовица си поръчахме по два боба, огромна наденица с трушия и аз лично си взех 5 литра газирано половината от което изпих още вечерта. Пак се бях обезводнил и станах само веднъж до тоалетната. Първите пет дена нямахме обхватна телефоните в никоя хижа и само около връх Овчарец за кратко се свързахме да кажем на близките че сме ок. Вечерта в хижа Мальовица и с ел. контактите в стаята разцъкахме тук там. Обадихме се на близки и познати, прегледахме новините





 Шести ден: Мальовица-Вазов. 

Лек преход, но ръбчето преди Додов връх не е за подценяване от аджамии като мен дори и в хубаво време и ясно време без вятър. Не че е трудно технически.Чисто психологически е проблемът. Не трябва да правиш грешна стъпка.Най-лесно е с тръгване от хижа Мальовица защото го изкачвате. В обратна посока е по-зле. Веднъж го бях минавал, но тъй като много държа на целостта на кожата си леко ми тъкаше. За качването на връх Мальовица предната вечер бях прочел нещо интересно, което обясни едно мое чудене преди време. От няколкото качвания бях забелязал че понякога отъпканата в снега пътека следва стриктно зимните стълбове. Лавини също съм виждал само по зимната пътека от Еленино езеро нагоре. От човек, който разбира от лавини и се занимава вече 25 години с това разбрах че досега от езерото нагоре по лятната не са падали, докато по зимната пътека и аз от няколко ходения видях няколко лавини. Така че гаранцията на зимните колове е гаранция Франция дет се вика.Оказва се, че лятната пътека от Еленино езеро нагоре е по-безопасна, но сега в това безснежие и дума не можеше да става за лавини и минахме спокойно по ...зимната.




smile emoticon  


Въобще всеки който иска да посети зимната планина времето до края на декември е относително безопасно за лавини.Лично аз декември съм виждал само една в гората над Рилския манастир в посока Баучер.









 Изпреварили са ни на върха.







От връх Мальовица. 










 Ръбчето на Додов връх след като успях да го мина без да се претрепя. В последния етап се подсича едно почти отвесно място(на страха очите са големи) От бързане бях на няколкостотин метра пред колегата и съм минал не откъдето трябва. Калоян мина от друго място и взе да ми пили сол на главата, че не е трябвало да минавам оттам и имало по-безопасно място. За да отпразнувам, че запазих кожата си цяла си направих гала обяд с наденицата и трушията, която ми остана от вечерята в хижа Мальовица.Егати как му се услажда на човек яденето малко след подобно начинания. От тук нататък и баба ми можеше да се справи без проблем.





 Урдиния циркус:






 Качваме се към Вазов връх. Поглед назад.







 Ефекта Уау. :) 






Връх  Върла на преден план. Това което се вижда на цялата снимка го минахме последните два три дена.





 Върла. Това осветеното. :)








 Котьо си пече дупарката на печката докато хапва пастърма за 36лв килограма. Хижа Вазов. 







 Седми ден 22.12.2015: х.Вазов-Отовишки връх-Птичи връх-Черни връх...Самораново- Дупница.....вкъщи малко след полунощ. 


Първо влязохх в банята.Не се бях къпал от седмица и уличните кучета бягаха с вой ако направеха грешката да ме доближа.



Калините си смениха цвета на няколко пъти докато слънцето изгряваше. 








 Надолу в гората хванах лятната синя пътека която минава покрай хижа Отовица. После по черния път и асфалта до Самораново. Поглед назад. 










петък, 31 юли 2015 г.

Ком-Емине-2015 г. Пътепис-12 дни.

Ком-Емине за 12 дни-2015г


Подготовката за прехода:
Едно от най-важните неща за този преход е водата. Ползвах лични данните от първото ми минаване на маршрута през 2013, a сега през 2015 цъкнах още толкова чешми и извори и вече бройката е повече от 70 , а някои от старите води се оказаха пресъхнали и затова тук пускам последното обновяване от юли месец 2015г на въпросната водна карта в готов за качване в GPS файл.
ВОДА Линка  по-долу е обновяване на инфото за водата за маршрута Ком -Емине от юли месец 2015г в готов за качване в  GPS файл.Водите са отбелязани със синьо знаменце и надпис вода.

http://dox.bg/files/dw?a=4734b59655


Ново инфо от юли месец 2016г-Чешмата която е при заслона на Хазим, което е на час и половина-два след Ришкия проход няма вода вероятно заради прекъсната тръба от камионите. Хората от Ойларипи които са оправили заслона и са сложили нарове са извели на 30 метра от чешмата една дървена чучурка, но чистата за пиене вода е на около 150м в каптажа нагоре в гората.
 Една нова информация от май месец 2016 за водата на хижа Пробойница, която е затворена на този етап. Чешмата в двора и отвън е спряна и вода няма.Правете си сметката добре защото от Петроханския проход до следващата чешма на спирката в село Губислав са 20км.
Водата на заслон Караиваново хорище я няма поради откраднати тръби, но на 250м от там е каптажа  ако успеете да го намерите.Тръгвате по пътя за хижа Буковец и гледате за дърво с издълбана в кората стрелка.
 
Във водната карта има отбелязани   нови чешми, извори, няколко потока, някой и друг магазин(гара Лакатник, Котел) и заведения([по пътя към г.Лакатник, ресторант Бабой на Върбишкия проход, заведението на Поморийския проход където освен бира и пържоли има и чешма), цъкнал съм и Ральовата вила в Дъскотна .
По-важното освен новите чешми и извори са и няколкото ПРЕСЪХНАЛИ.
Предпоследната вода под връх Чукава е пресъхнала, но тя не е толкова важна защото следващата пак под върха си тече, до хижа Кашана чешмата от която почва пътеката нагоре, няма вода(юли 2015), в дерето под Жълтец вече четвърти път минавам и няма вода, водата която е на 9 км след хижа Чумерна също беше пресъхнала, но инфото за нея е от преди две години и една важна чешма на изхода на Сини рид също се оказа пресъхнала(2015), а разчитах на нея.
Чешмите са отбелязани  като ПРЕСЪХНАЛИ.
п.п.
Голямата чешма на Петроханския проход от която се отделяте от асфалта и тръгвате в гората и тази на Витиня за пореден път забравих да ги цъкна и затова съм ги сложил ръчно по спомен.
 Няма как да ги подминете, защото са на пътеката и затова точността за тях не е толкова важна, но да не се чудите ако има 20-30 метра разлика.
За някои от водоизточниците като например потоците на Буновска вода на 4-5км след Арабаконак(като се мине през копривите) лично аз предпочитам да ползвам хлорни хапчета за дезинфекция, защото водата там не ми вдъхва доверие. Това са потоци които в края на лятото ще изглеждат доста зле за пиене и ако не ви са проблем няколкото километра в повече минете по серпентините на пътя където има чешма.
Имайте предвид че в края на лятото към август поне още толкова води освен дадените тук като пресъхнали ще са без вода заради суша или в някои случаи и човешка намеса като тази до село Сини Рид където я спират, за да има за животните.




Това са километрите и денивелациите като изкачване (плюс-минус 50м грешка за деня като денивелация. Закръглял съм стойностите нагоре, примерно 670м на 700м.

Денивелациите и терена са много важни.
40км са нищо ако са от Козичино до морето, но примерно от Добрила до Мазалат(37.5км) ако раницата е тежка(с бивачни съоръжения), въпреки малкото километри е друга бира заради голямата положителна денивелация и трудния терен. Това да го имат предвид  тези които нямат никакъв опит и мерят само с километри разстоянията в планината.

1 Хижа Ком(нова)-вр.Ком-х.Петрохан-660м -17км
2 Хижа Петрохан-х.Пробойница- 300м -13.8км
3 Хижа Пробойница-х.Тръстеная - 750м -22км
4 Хижа Тръстеная-х.Лескова- 700м -21.3км
5 Хижа Лескова-Белия камък- 600м -18.2км
6 Белия камък-Зла поляна-Витиня- 270м -16.4км
7 Проход Витиня-х.Чавдар- 600м -17.1км
8 Хижа Чавдар-х.Кашана- 600м -14.6км
9 Хижа Кашана-Планински извори- 900м -17.4км
10 Хижа Планински извори-х.Ехо- 950м -21.9км
11 Хижа Ехо-заслон Орлово гнездо- 400м -20.1км
12 Заслон Орлово гнездо-х. Добрила-350м -12.5км
13 Хижа Добрила-заслон Ботев-900м -15.3км
14 Заслон Ботев-х.Мандра(Тъжа)- 450м -12км
15 Хижа Мандра-х. Мазалат- 600м -11.1км
16 Хижа Мазалат-х. Узана-250м -14.2км
17 Хижа Узана-х.Бузлуджа-720м -16.6км
18 Хижа Бузлуджа-г.Кръстец-300м -18.1км
19 Гара Кръстец- х.Предел- 350м -13.7км
20 Хижа Предел-заслон Караиваново Хорище-600м -15.9км
21 Заслон Караиваново Хорище-х.Чумерна- 650м -14.3км
22 Хижа Чумерна-Агликина поляна-650м -20км
23 Агликина поляна- разклон село Нейково- 450м- 16.5км
24 Разклон село Нейково- Котел- 300м - 16.7км
25 Котел- Върбишки проход-450м -24.9км
26 Върбишки проход-Горско стопанство Елешница-350м -10.6км
27 Горско стопанство Елешница- Ришки проход- 850м -22.6км
28 Ришки проход- Дъскотна- 600м -26.7км
29 Дъскотна- Топчийско- 550м -19.2км
30 Топчийско- Козичино- 360м -21.6км
31 Козичино- Ловен дом- 400м -21.1км
32 Ловен Дом - нос Емине- 150м-17.5км

Няколко допълнителни:
Кашана -Свищиплаз-7.5км-450м
Кашана-Паскал-12.5км-450м
Свищиплаз-Планински извори-13км-750м
Паскал-Планински извори-7.5км-750м
Ехо -Козя стена-6км-260м
Узана-Шипка-8км-330м
Шипка-Бузлуджа-8.6км-400м
Бузлуджа-Българка-12.6км-250м
Българка -Кръстец-5.5км
Кръстец-Грамадлива-11.7км ако минавате през река Габрищица, иначе е с два км повече.
Буковец -Чумерна-7км 



Това бяха плановете за преминаване на трасето.

Осем на брой. Едва ли някой ще се учуди като кажа, че нито един не сработи на 100%, тоест направих прехода по начин, който не бях предвидил.
Плановете бях ги записал със СД маркер на гърба на картата като срещу всеки отделен преход за всеки ден поотделно имаше километрите, денивелацията на изкачване и часове на минаване.Часовете реално не ги гледах защото целта ми беше за същите тези дадени в сайтовете часове за нормално минаване да мина двойно повече разстояние от нормалното. Имах вече известен опит и километрите и положителната денивелация, а и познанията ми за терена бяха достатъчни, за да си определям темпото и да знам кога ще пристигна.

План А:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.(когато почнат да берат малините преспиването е трудно)
2 Тръстеная-Витиня(спалнята не работи и прилича на коптор).
3 Витиня-Паскал(съботно неделна, но ако няма никой си тръгват още в събота)
4 Паскал-Дерменка
5 Дерменка-Мазалат
6 Мазалат- гара Кръстец(съботно неделна за групи и с обаждане. За сам човек едва ли някой ще се качи).
7 Гара Кръстец-Чумерна.
8 Чумерна-Котел.
9 Котел-Елешница(горско стопанство където има сграда с покрив но без прозорци и врати).
10 Елешница-Дъскотна(Ральовата вила близо до жп прелеза.Има координатите във файла за водата).
11 Дъскотна-Козичино.(спалнята работеше 2015, но не е сугурно дали ще е така през 2016)
12 Козичино-Емине.

План В:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-Витиня.
3 Витиня-Кашана(обаждате се и човекът се качва всеки ден от седмицата).
4 Кашана-Ехо.
5 Ехо-Добрила.
6 Добрила-Мазалат.
7 Мазалат-Кръстец.
8 Кръстец-Чумерна.
9 Чумерна-Котел.(къща за гости)
10 Котел-Риш.(хубава беседка с чешма или горското стопанство, но за там трябва разрешение)
11 Риш-Сини рид(преспиването е мисия невъзможна ако не знаете турски език).
12 Сини рид-Емине.

План С:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-х. Мургаш(не работи-инфо 2015).
3 Мургаш-Кашана.
4 Кашана-Ехо.
5 Ехо-заслон Ботев.
6 Заслон Ботев-Шипка.
7 Шипка-Предел.
8 Предел-Агликина поляна(параклис максимум за 4 човека на гол под)
9 Агликина поляна-Върбишки проход(ресторант Бабой на прохода или може и на  хижата но е по-далеч и встрани)
10 Върбишки проход-12км преди Дъскотна (на една чешма където бях спал през 2013г. под открито небе)
11 12км преди Дъскотна-Козичино.
12 Козичино-Емине.

План D:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-Витиня.
3 Витиня- Паскал.
4 Паскал- Орлово гнездо.
5 Орлово гнездо-Тъжа.
6 Тъжа-Бузлуджа.
7 Бузлуджа Караиваново хорище(заслон който вече е поправен и може да се спи  инфо 2016г.).
8 Караиваново хорище-село Нейково.( къща за гости)
9 Село Нейково-Върбишки проход.
10 Върбишки проход-12км преди Дъскотна(.на една чешма под открито небе където бях спал през 2013г.)
11 12км преди Дъскотна-Козичино.
12 Козичино-Емине.


План E:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-Витиня.
3 Витиня-Паскал.
4 Паскал-Орлово гнездо.
5 Орлово гнездо-Мазалат.
6 Мазалат-Кръстец.
7 Кръстец-Чумерна.
8 Чумерна-Котел.
9 Котел-Риш.
10 Риш-Топчийско.
11 Топчийско-Козичино.
12 Козичино-Емине.


План F:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная- Витиня.
3 Витиня-Кашана.
4 Кашана-Ехо.
5 Ехо-заслон Ботев.
6 Заслон Ботев-Шипка.
7 Шипка-Предел.
8 Предел-Агликина поляна(параклис за 4 човека, гол под).
9 Агликина поляна-Върбишки проход.
10 Върбишки проход-12км преди Дъскотна.
11 12км преди Дъскотна-Козичино.
12 Козичино-Емине.


План G:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-Витиня.
3 Витиня-Паскал.
4 Паскал-Орлово гнездо.
5 Орлово гнездо-Мазалат.
6 Мазалат-Българка(съботно неделна с обаждане)
7 Българка-Чумерна.
8 Чумерна-Котел.
9 Котел-Риш(хубава беседка с чешма).
10 Риш-Топчийско.
11 Топчийско-Козичино.
12 Козичино-Емине.


План H:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная- Витиня.
3 Витиня-Кашана.
4 Кашана-Ехо.
5 Ехо-заслон Ботев.
6 Заслон Ботев-Бузлуджа.
7 Бузлуджа-Буковец.
8 Буковец-Набожно дърво(заслон с вода 5км преди Котел).
9 Набожно дърво-Елешница.
10 Елешница-Дъскотна.
11 Дъскотна-Козичино.
12 Козичино- Емине.


Ето го  и  реалното минаване, така както успях да го направя миналата година:

1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.

2 Тръстеная-Витиня(в аварийното фолио до заключената спалня)
3 Витиня-Паскал.
4 Паскал-Орлово гнездо.
5 Орлово гнездо-Тъжа
6 Тъжа-Бузлуджа
7 Бузлуджа-Буковец
8 Буковец-15км преди Котел (целта беше заслон Набожното дърво който е на 5км преди Котел, но не успях да го стигна и спах в гората в аварийното фолио.)
9 Петнадесет километра преди Котел-Елешница(покрив без прозорци и врата, спане с аварийното фолио)
10 Елешница-Дъскотна(Ральовата вила)
11 Дъскотна-Козичино.
12 Козичино-Емине.





Ето малко данни за хижите от миналата година, но както споменах всичко се мени.
Данните за хижите и това кога работят или дали въобще ще отворят са ориентировъчни. За да сте сигурни звъните на всички хижи преди да тръгнете, за да си направите поне груб план къде може да се спи.

1 Хижа Ком(нова) си е ок и си работи, когато и да идете.
2 Хижа Ком (стара) през седмицата ако не сте се обадили не работи. Звъните задължително.
4 Хижа Петрохан-там си е.
5 Пробойница - миналата година беше спряла работа, но май имаше вариант като се съберете група да дойдат да отворят.Има чешма в двора и ако имате палатки става и отвън. Звъните.
6 Тръстеная- работи си, но когато берат малините може да имате проблем с местата за спане.
7 Лескова-миналата 2015г беше затворила и отваряше само на групи от поне 12 човека.Сега как е не знам, но има хубав навес с големи пейки и вода и може да спите там дори да е затворена.
8 Хижа Мургаш-уж са се заели да оправят хижата затова се пробвайте да се свържете и питате за тази година как ще е . Засега не работи.
9 Туристическа спалня Витиня- Миналата година беше затворена. Вероятно ще дойдат да ви отворят ако сте група. Не се препоръчва спане в тази кочина пълна с бълхи. Звъните по телефона!
10 Хижа Чавдар- Отбивката до нея ще ви прибави само 1.5км линейно и 100м денивелация. Хижата е съботно неделна и храна само с предварително обаждане.

11 Хижа КАШАНА. На прохода Златица -Етрополе. Пътеката минава през нея(50м встрани) . Става с обаждане .Човекът се качва а може и продукти като заръчате да ви донесе.Малко хора са физически така добре че да могат да тръгнат от Чавдар и да стигнат Ехо затова Кашана е в пъти по важна хижа макар че и от там до Ехо пак е трудно за повечето хора..
12 Хижа Свищиплаз и хижа ПАСКАЛ. и двете хижа са съботно неделни и с обаждане по телефона. Стават ако сте кашкавал турист и сте решили да си олекотите пътя до х. Ехо.От Паскал до Ехо е 7-8 км по-малко отколкото от Кашана-Ехо.Не всеки може да направи и Кашана-Ехо.За хора които не са ходили е трудно. Хижите обаче са встрани, губи се денивелация и километри и ако преходът Кашана -Ехо не ви е проблем нямате работа в Свищиплаз и Паскал.
13 Планински извори-става само за подслон при буря. Няма прозорци и врати и е мизерия.Едно време са я направили именно с тази цел защото Кашана -Ехо е било прекалено много за еднодневен преход, а Планински извори са баш по средата.
13(а) Аварийни варианти ако ви набара бурята, а и ако прехода Кашана-Ехо ви се вижда много може да слезете и на хижа Момина поляна и х. Бенковски. Пътеките за двете хижи се отклоняват малко преди и малко след хижа Планински извори. Ползвали сме при буря Бенковски на първото ни ком емине. Губят се доста километри и денивелация.
14 Хижа Ехо- По-добре заръчайте храна от предния ден, но обикновено има и без да заръчвам. Газирано и вафли на корем.
15 Хижа Козя стена. На два часа след Ехо е и си работи.
16 Орлово гнездо-Нещо като Ехо е за яденето..
18 Дерменка-ок е.
19 Заслон Гердек тепе-Забравете.Тази барачка е заключена.
20 Добрила-ок е.
21 Заслон Ботев- Може да няма за хапване, а и почивните дни се качват доста хора ако е хубаво времето а местата за спане са ограничени.
22 Заслон Маринка-не става за нищо друго освен да се скриете от бурята.Без врати и прозорци.
23 Тъжа- ядене и пиене на корем по всяко време.
24 Мандрата-трябва да си уредите спането.Звъните по телефона.
25 Мазалат-ок е.
26 Партизанска песен-ок е.
27 ХИЖА УЗАНА-на 6км след Партизанска песен.
28 Шипка-не съм спал, но в посока Габрово има на километър два някакво бунгала където също става освен хотела.
29 Бузлуджа-Работят и двете.
30 Бедек и Младост не работят от сто години.
31 Българка-съботно неделна с обаждане.
31(а) Туристическа спалня Гара Кръстец.Само с обаждане, но дори и така не е много сигурно. Забравете по-добре.
32 Грамадлива-не знам.Уж я правят нещо, ама все е затворена.Звъните.По-добрия вариант май е ски базата малко преди това.
33 Хижа ХИМИК. На 20 минути след Грамадлива. Прилича по-скоро на китно хотелче.
34 Хижа Предела(Проход на Републиката)-има заведения отвън и проблем с яденето няма.
35 Заслон Караиваново Хорище-заслонът е възстановен миналата година в края на лятото и става за спане ако носите чувал. На 16км след Предела е и на 7-8 преди Буковец.На заслона няма вода!!! Ако ще спите там сипвате вода 6км преди това в близост до разрушения заслон Бутора, а откъде точно сипвате вода ще ви трябва навигация.
36 Буковец-работи
38 Чумерна-работи.
38(а) Агликина поляна 20км след х. Чумерна има параклис в който могат да спят 3-4 човека с шалтета и чували на пода.Чумерна -Котел е непосилен маршрут за повечето хора.
39 Къща за гости в село Нейково. Не всеки може да мине Чумерна -Котел за един ден и затова ако нямате палатки и търсите по-нормална нощувка се отбивате 6км встрани от маршрута. Звъните предварително.За мен по-добрия вариант е Агликина поляна макар и да няма хапване и пийване, а само един гол бетонен под.
40 Котел- къщи за гости. Ако не можете да стигнете Котел на 5км преди него има заслон(Набожното дърво) с чешма до него.Шалте и чувал ви трябват.
41 Ресторант Бабой . На самия Върбишки проход .Ядене , пиене, баня и може и да се спи.
42 хижа Върбишки проход- леко встрани е от маршрута и по-добрия вариант е ресторант Бабой.
43 Горско стопанство Елешница. Може да се спи в изоставена сграда без прозорци и врата на втория етаж като се ползва шалте и чувал. Поне има покрив.Мизерно е.
44 Ришки проход-има хубава голяма беседка, маса и чешма.Става за спане с чувал.Има и горско стопанство но там спането става с разрешение, тоест забравете макар че някои хора се уреждат. Малко по-надолу по асфалта в посока различна от нашата е стопанството.
46 Село Дъскотна-Ральовата вила на стотина метра вдясно след жп-прелеза.Много стръмно качване вдясно от асфалта по козя пътека близо до чешма е отклонението.
47 Хижа Топчийско. Звъните предварително. Леко встрани е от пътя и реално няма нужда да се ходи до там.
48 Козичино.Звъните че кой знае тази година как ще е хавата там. Миналата имаше човек и имаше и ядене.
49 село Емона. Има къщи за гости.





Основната цел беше да напъвам колкото може в началото и да не ме мързи и мисля че плана проработи.
Имах ли няколко часа трябваше да ги ползвам и да ходя защото олабя ли и после нямаше да мога да наваксам.
Исках накрая, когато вече кокалите ми се скапят да остане най-лекото. Имаше и непредвидени трупясвания като това преди Котел, където не можех да продължа повече, защото разстройството, падналите клони след Чумерна и болното коляно ми разказаха играта този ден.

Няколко думи за КРАТКИЯ разказ с който ще опиша най-общо какво стана.Казвам КРАТЪК защото не водих записки, а склерозата ме гони напоследък и дните в които ходих по 15-16-17-18 часа ми се губят и преплитат, защото не си водих записки. По-подробно ще е как се подготвях и какво взех на прехода.

Откъде ми влезе мухата в главата и за първото и за второто минаване? Причините са много и по-важните от тях са лични и  не съм много сигурен коя от всички ме накара преди две години да направя първото си минаване по маршрута.
Разказите които съм чел при всички положения имаха голяма заслуга за това.Няма как да не спомена пътеписа на Тито на който Оня отгоре му беше отрязал спатиите вече за втори път и въпреки това успя напук на всичко, но и да не беше успял човек има много какво да научи от такива емоционални истории.За втория опит който ще опиша тук, има малко или много *вина* друг съфорумец, Маратонец.Човекът един ден си почиваше с 30км, а на следващия минаваше по 70.
Гледай какво могат хората си викам аз и вдигам крака да ме подковат като вола.
Нямаше начин да го направя по неговия начин, но ако обмислех внимателно нещата можех и да имам шансове.
Ясно беше, че дори и да не успея ще е предизвикателство, което няма да забравя лесно.
По-точно ще е да кажа, че тези пътеписи на колегите бяха нещо като катализатор на химическия процес, а основната причина да се пробвам вече втори път, кой я знае каква е,
 Имам подозрение, че главната причина е намаления  кислород в кувьоза, където съм изкарал два месеца като бебе и  майка ми която ме е изтървала на главата ми вероятно поне по два пъти на ден. :)

Подготовката започна половин година по-рано.
Двайсетина пъти през тези 5-6 месеца ходих да тичам на Аязмото- 9км с 550м изкачване.
Бях избрал такъв маршрут при който имаше и стръмно качване и стръмно слизане,  трева, камънак и асфалт...по равното подтичвах, а по стръмното вървях бързо.  Чат пат въртях колелото без гуми вкъщи обикновено през седмицата, защото събота и неделя ходих да *бягам*
В кавички е думата, защото то беше по скоро влачене, пухтене, плюене, псуване и чат пат потичване в свински тръст. 9км с 550м положителна денивелация по пресечен терен успявах да ги правя за един час. Бях близо 88 кг при ръст 169см. Успях да сваля само 4кг. до датата на тръгване.
Понякога не ходих  да *бягам* и по две седмици, но и дори така усещах ефекта. За петте години ходене по планините съм правил доста тежки преходи, реално почти всички преходи досега са били много тежки като разстояние, денивелация и поддържане на стегнато темпо през целия път, така че чисто физически като спортна форма макар и да знаех, че ще е много трудно не очаквах проблеми. Притесненията ми бяха за многото странични фактори, които могат да провалят прехода-коленете, кожата на краката, времето в частност гръмотевиците заради които трябваше да изчаквам....голямата жега....
Вече знаех доста неща за самия маршрут, все пак веднъж съм го минавал и макар и да блеех все нещо ми е влязло в главата.
Първия път преди две години тръгнах някак си от раз и без да взимам под внимание всички дребни детайли които могат да ме провалят, но тогава и не мислех да си давам зор.
Сега не можех да си позволя този лукс като се има предвид, че щях да пробвам да си  надскоча боя .
Подготовката за един подобен преход трябваше да е същата както при тръгването на война, с респект, страх и с абсолютна увереност във всяко едно действие.
Това естествено не са мои думи, но съм на 100% убеден, че така трябва да се подхожда към подобни начинания които са леко над реалните ни възможности. Не че всичко това ще ти даде гаранция, но ако си направил всичко както трябва един провал няма да е така мъчителен.
Сега някой да не вземе да ме апострофира, че ходенето на планина трябва да е удоволствие, а не мъчение. Понякога е удоволствие, а понякога е изпитание на духа и разни други тинтири минтири неща...:)
 Подготовката за един такъв преход трябва задължително да протече под мотото на седемте П-та. :)  **Правилната Предварителна Подготовка Предотвратява Пръдливото Пикливо  Посиране.** :) :)
Знаех какви мъки главно заради болката в ходилата бяха тези 16 дена при първото ходене и срокът от 12 дена за новото минаване беше нещо почти немислимо за изпълнение. Преди 2 години няколко месеца след първото Ком Емине  като стъпех на някое ръбесто камъче дори и през  обувката ме пронизваше остра болка, направо светкавица експлодираше в мозъка ми от болка и очевидно бях получил някакво възпаление на стъпалото и без да взема мерки за това сега нямаше да успея. Реших го проблема с голяма тубичка Лиотон гел с който мажех ходилата преди лягане.
Имах ги тези 12 дена като някаква цел която е прекалено амбициозна и която по-скоро щеше да  ме стимулира да я гоня, а не че реално щях да успея за толкова дни. Реално обаче се оказа че  при добра организация...по-добра логистика...по-лека екипировка...можех да го направя и за десет дена, но това щеше да е съвсем на ръба на възможностите ми. Реално с ходене десет дена са границата за ходене . За да се направи за десет дена средно подготвен човек като мен трябва да ходи  по 17-18 часа на ден. За човек редовно спортуващ 15-16 часа на ден са достатъчни за десет дневно минаване, но говорим за много стегнато темпо. 
За да се направи за по-малко от десет дена трябва да се подтичва чат пат, което с 11 кг раница е трудно, тоест самостоятелното минаване с тежка 11кг раница е невъзможно пък ако мислите че може,  ще се радвам да ме опровергаете. :)
Познавам горе долу добре физическите си възможности и те не са особено големи, макар че за да ходиш по цял ден кой знае какви физически възможности не са ти необходими.
Предимно вървя на инат, а не на мускули.
След първото Ком Емине преди две години бях трупнал  около 17 кила над нормата. Успокоявах се, че повечето са мускули, но откакто ме викаха на разпит в полицията, за да ме разпитват за изчезналата топка на Берое и следователят през цялото време подозрително гледаше извръкналия ми търбух, взех да се съмнявам,че теорията с мускулите е вярна. :) Така и няма да доживея да си видя плочките на коремната преса ако ще и сто Ком Еминета да направя.За 5-6 месеца успях да сваля едва 4-5 кг. Тръгнах 83.5кг при ръст 169см.

Теглото на раницата беше от голямо значение за успеха.
Като не можех да сваля от задника и корема поне от багаж да го направя. Не помня всички изчисления по грамове, но мислех, че раницата едва ли ще е повече от 8.5кг. Да ама не. Тръгнах с 10.5кг раница в която включвах ЕДИН литър вода и закачените щеки на нея. Единствено не мерих дрехите с които се бях облякъл.
Повечето дни обаче тръгвах с ДВА литра тоник, кола или бира от някоя хижа, тоест над 11.5 кг.  Вода носих колкото за миене.:) За бирата естествено се майтапя.Не я носих, а я изпивах вечерта  в хижата, по една две бири на вечер. Носете си повече пари че газираното е скъпо. Ако го правите за 12 дена 500-600лв ще ви стигнат каквото и да купувате. Аз похарчих малко повече от 500лв. Трудно ще минавате по 50-60 и повече километри в жегата ако не пиете освен водата и по много газирано.



Какво имах в раницата.

Храната:


По две нес кафета на ден да ми вдигат кръвното че пада в жегите.Първото сутрин с сухото мляко сутрин, а второто ако се наложи в горещия следобяд.
Сухото мляко беше с пластмасовите буркани 450 грама двата общо, а нерафинираната захар до него 400грама. Това може да издържи без проблем целия преход. Има си всичко необходимо и го правих толкова гъсто, че лъжицата стоеше изправена в сместа.
Канчето е ясно. Ползвах го и за да държа челника в него, че да не се пречупва кабела му.Сол омешана със самардала(ароматна билка). Трите загънати в алуминиево фолио нещица са три парчета от най-хубавата и суха пастърма която пазарих от местен магазин за месо.
По 150 грама беше едното парче. Не е от онези боклуци дето ги пакетират с найлони.
 Последното парче го изядох на Козичино. 36лв килото.
Бадеми половин кило в няколко малко пакета. Два изстискани лимона за първия ден и два севън ъп-а и лъжица. Остана един найлоонов пакет, който не го споменах горе до канчето, но макар и да е ядене той не е за мен. Това са деликатесни кучешки кокали. Десетина бройки за три лева на известна марка кучешки храни. Това е нова  тактика която пробвах срещу баскервилските кучета по пътеката и която тактика постигна невероятни успехи.
В десния си джоб носих по шепа бадеми да се подкрепям, а в левия винаги имах по няколко кокалчета.Номерът е първо да привлечете вниманието на кучето върху бисквитката и тогава да я хвърлите, иначе просто няма да и обърне внимание и ще реши, че хвърляте камъни по него и ще озверее още повече. :)



Навигацията:


ГПС-леко калпав и евтин и на който не му разбирам много което ми изигра и лоша шега.
Част от трака в началото е компресиран и без подробностите, защото паметта заради многото точки и дългия маршрут се запълни и трябваше да я трия. Ако не знаете какво да направите просто сложете да записва през стотина метра както бях направил преди две години, сега  забравих да го направя.
Батерии-литиеви на Енерджизер.Ултимат литиум.
Пробвал съм и други на Енерджизер(алкални), но са боклук и нямат нищо общо с литиевите.
Останаха ми два неизползвани комплекта от батериите.В гпс-а издържат по 45 часа като гледах само подсветката на екрана и то чат пат, а не през пет минути да го ръчкам.  Теглото на 12-те батерии е само 210 грама. На първото Ком Емине направих глупостта да взема акумулаторни(700 грама)
Увил съм ги многократно в домакинско фолио хем да ги предпазя от дъжд хем да не се опират една в друга . Компас, на който отрязах излишната част с ножовката.
Профилите на Митака за денивелациите от първия линк горе , километрите  са начертани на ръка на гърба на принтираните карти за Ком Емине които свалих от интернет. Ето ги картите : http://www.planinite.site-bg.info/page5.php?id=4&web=staraplanina
 На един лист са за да пестя тегло и място.
Няма нужда да давате пари за 7-те карти, тежат а и това са същите. Принтирах ги в по-малък размер и разбира се ги изрязах по края, за да не заемат място и да не тежат.:)
Една пътна карта на Домино за България на която  са дадени и хижите и проходите и е лесна за ориентиране кое след кое следва, а и тежи като перце. Двайсетина грама е като се изрежат излишните две педи от двете страни.
Данните които съм нанесъл като километри и денивелации от  профилите и тази пътна карта на Домино се дублират. Реално за да спестите тежест  пътната изрязана по краищата карта на Домино(20грама) е достатъчна за да не се чудите кое след кое следва. Изборът е ваш, за мен  изрязаната карта на Домино с нанесените данни за километри, денивелации ....върху нея ръчно със  сд маркера и гпс-а с данните за водата са оптималния вариант.
Имам отбелязани и на картата на Домино и на принтираните карти -водните точки и  километрите между тях, денивелациите на изкачване, часовете чисто минаване и един вид водна карта .
Измерил съм  с мапс сорса или Бейс камп-а  и съм си написал върху книжните карти колко километра има от всяка една вода до следващата и мога с един поглед дет се вика за отрицателно време да си преценя колко вода ще ми стигне, за да не мъкна като камила за деня. Примерно тръгвам от Бузлуджа.  Мятам един поглед на водната карта и виждам че има вода след- 3км-7км(бабин райкин чучур)-3км(Българка)-5.5км(Кръстец)-13км( Грамадлива)...и ми става пределно ясно че повече от един литър дори в горещо време няма нужда да мъкна, а ако е по-хладно и по-малко като трябва да внимавам преди Грамадлива където разстоянието е цели 13км.Естествено точно преди Грамадлива не внимавах и щях да пукна от жажда.

Разбира се точното местоположение на всички води там на терена го намирате с ГПС-а от файла за водата който съм дал по-горе. Километрите между водите които си бях написал на двата вида хартиени карти бяха само, за да придобия обща представа, за да знам какво ме чака за деня..
На гърба на картата на Домино  бях написал всичките осем плана за минаване на Ком Емине, които бях направил,  като някои от тях се различават само по един маршрут за деня.
Деветият план по който го минах и който не успях да предвидя ще го добавя тези дни на хартиената карта. Ползвах СД маркер, че лесно се пише докато с химикал на гланца е трудно.
На сгъвките на картата прозрачно тиксо, че иначе се къса за отрицателно време.Картата в найлонова торбичка.


Аптечка:


Две пакетчета с малки марли, голям бинт, малък бинт и ластичен бинт, който забравих че нося, а ми трябваше по едно време.
Това пластмасовото е за вадене на кърлежи. Дърпа се настрани, а не нагоре. Ефералган разтворим.
Крем за подсичане на бебета павлодерм. Българския крем Здраве за бебета е с цинков оксид както и Бочко  изгаря ценните украшения при 15 часа ходене вместо да предпазва.
Колкото са по-големи орехчетата на един мъж толкова повече е вероятно да се протрие по кълките, затова истинските мъже носят от този крем.:)
Лиотон гел-в сребриста опаковка мазило, когато лудия готвач грабне чука за пържоли и ви забуха по ходилата това мазило спасява положението .Мажете вечер и по-много от долната част на ходилото, бързо съхне и обувате чорапа. Разкарва хематомите.
Зеленикавата тубичка е Спасатель-я. На билкова основа е и става за рани от различен произход и за смазване на ходилата да не търкат в чорапите и обувките. За смазване на ходилата през деня става всичко което е мазно и често мажех и с Павлодерм-а.
Алгезал-за кекави колене като вземат да ви болят по надолнищата. Пантогел- това е три в едно, ако получите слънчеви изгаряния, изгаряния от огън, за кожни раздразнения ..и др. подобни и за по леки рани.
Пантогелът е на-полезното нещо което съм ползвал през кариерата си на турист.
Останалите мазила ги ползвам само за Ком Емине заради трудността, многото километри и продължителността на преходите, иначе при нормални преходи от три четири дена една тубичка Пантогел за зор заман ми е единственото мазило и е  достатъчна за месеци и даже не я отварям. Действа ми в пъти по-добре примерно от йодасепта. Не знам защо, но дребни рани са ми са се възпалявали от йодасепта, а третирани с пантогела се оправят бързо .
Витамини и минерали Центрум като изсипах половината кутийка и я допълних с магнезий на хапчета, който пиех преди лягане. Витамин Ц, хлорни хапчета за дезинфекция на вода които ползвах няколко пъти.Това са белите блистери със сини надписи. Лопедиум от който изпих две хапчета след една вода, която беше пълна с разни осмокраки червеи, които видях прекалено късно. Напънах се да се изпикая час след като я пих и изненадващо напълних гащите....отзад.
Да, такива неща са много вероятни да ви се случат при подобни нехигиенични условия.
Един друг колега пи от същата вода и нищо му нямаше после като го питах така че вероятно стойностите на водата преди Агликина поляна за годност за пиене са в някакви гранични стойности и засега става за пиене с вероятно осиране за хора с по-калпави стомаси.
Имах и хапчета за киселини(Пробитор) и за стомашни колики(спазмопен), но не ги ползвах въпреки че една вече имах чувството че от киселините ще ми се пробие корема, но докато се наканя да се събудя и да ги изпия той взе че ми мина.
Няколко лепенки с марли ако се бях порязал някъде по ръцете.
На краката не ги ползвам, защото се разлепят и сгърчват и не вършат работа. За краката ползвам ролката цитопласт, която е някъде по другите снимки.
Номерът е да се залепи преди образуването на раничка на що годе здрава кожа.Това нещо ми спаси прехода.
Пакета в найлона е повторение на мазилата които са отвън, но реално за тези 12 дена няма нужда от тези допълнителните мазила.Тежат, но не знаех колко ще ми трябват..
Лиотон гел-а беше от най-големите тубички(100грама) и ми остана едната тубичка, алгезала го изхабих единия за коляното, а другия подарих на колеги туристи, от спасатель-я бях взел 4 тубички(30гр бройката) и остана една, защото освен за ходилата го използвах и за протриването..

Разни други неща:

Ей я ролката цитопласт най-горе вляво.
Описал съм за какво става дума.Това нещо е задължително за много дълги и трудни преходи, където раните по краката трудно ще се избегнат.
Много, много  тънко въженце за простиране, което отрязах от три на два метра, за да му намаля теглото и не ми стигна да го вържа веднъж точно този отрязания метър.:)
Мокри кърпички за ръцете ако се ходи до мизерните тоалетни по влаковете и автогарите.
Самобръсначка, която ползвах два пъти.Трябваше да я пробвам да я отворя вкъщи.Много са остри и хубави тези черните, но имат един недостатък, чупят се докато им махаш предпазителя и остава само бялата част отпред, а трудно се бръсне човек с такова нещо.
Сапун, най-важното нещо за Ком Еминееца.
Едвам ми стигна затова някой по-голям като размер вземете.Трябва да се перете освен ако не искате да носите целия гардероб с дрехи и гащи и чорапи.
При няколкодневни преходи сапунът не е необходим, но за Ком Емине е жизнено важен.:) Сапунът е основното което различава един обикновен преход за 3-4-5 дена и дълъг преход като Ком Емине.
Солта и тук съм я снимал. Опитвах я по няколко пъти на ден. Когато се потиш като прасе солта е необходима, защото с колкото и големи количества вода да се наливате,  без сол, без хапване на нещо солено и пиене на газирани напитки ще си докарате водно отравяне.С водата не може да си набавите веществата които излизат с потта. То не че излиза само сол с потта, но друго освен нея нямах. Ако се наливате с вода докато се потите като прасе в един момент ще вземе да ви се гади и повръща от водата. Неслучайно в комплекта на българския войник през Първата световна война е имало и кутийка със сол. Тогава са се правили изродски преходи от единия фронт до другия.
Паста и четка за зъби, изрязани    и изстискани.
Застраховка в найлоново пликче.
Лепило дето лепи бързо.Става за маратонки дето се късат още на Хаинбоаза, няколко свински опашки, телефон с резервна батерия който държа изключен и правя по два-три разговора вечер и който ме изкара две седмици с една батерия. Резервната батерия в домакинско фолио многократно увита, телефона също го увих 5-6 пъти с домакинско фолио за предпазване от водата,  запалка в домакинско фолио да предпазя камъчето, калерче с различни цветове конци и игла, две широки ластични ленти от шивашки магазин. Винаги ги нося защото обичам нещата, които са три в едно. Мога да вържа багажи с тях, може да ги ползвам като турникет и мога да пристегна гетите в долната част  където е обувката и където при газене в река влиза вода и да премина сух реката. Останаха двете странни жълто-черни неща в средата.
Едва ли ще се досети някой за какво става дума.
При тренировките с новите супер дупер маратонки пластмасовите капси през които преминава тънката като корда връзка ме притискаха и ми причиниха рани от горната страна на ходилото белезите от които още личат. Като ги поставех под връзките тези дунапренчета,  пластмасовите капси заставаха малко по-хоризонтално и при слизане по надолнищата не се впиваха в месото. Има ги на следващите снимки как са поставени.
Дунапренчетата са две ленти от старото двойно шалте увити в тиксо, ама много тиксо защото първия опит беше само парчета шалте, което се скъса от жицата, която служи за връзване на обувките.


Няколко аварийни и важни неща:

Дишащо алуминиево фолио, което пази от дъжд, връща топлото и диша, тоест не прави конденз. Установих че дишането е постигнато за сметка на връщането на топлината.
Недишащото алуминиево фолио, което обикновено нося и зиме и лете топли по-добре и тежи два пъти по-малко  от това което купих специално за Ком Емине. Все пак дишащото фолио е чудесна вещ за аварийни ситуации. С полара, якето и шапката ми беше ок въпреки здравия студ една сутрин  в която спах в гората. Ако е много студено примерно под нулата няма да ви осигури комфорт, но ще оживеете. Тежи 250 грама и струва 95 лева. Замества напълно чувала през летните месеци ако се спи с дрехите и шапката. Можех да спестя обаче и пари и тегло ако бях ползвал нормалното фолио което вече имах.  Спрей за мечки. Не го взех точно за мечки въпреки че като човек ходи сам едно диво животно е доста по-смело и може да си позволи някои волности.
Повече ме притесняваха големите кучета, които са на глутница и нямат страх от хората а още по-малко от самотните туристи. Десетки пъти са ме атакували и някои пъти е било на косъм.Знаете приказката за стомничката с водата....
Струва 100лв и кара на 9 метра.
Измислих му много хитро и здраво закачане с което само за секунда се озовава в ръцете ми. Две лепки от шивашки магазин като на края на едната заших червено парцалче за да мога с полезрението си лесно да намирам края, който да дръпна. Ако не дръпнех лепенките да се отлепят няма сила която да го свали от халката на раницата, където стоеше.
Сгъваем нож копие на известна марка, който се оказа също толкова здрав като оригинала. Цепил съм дърва с него. Винаги на една ръка разстояние и заради злобните кучета и заради разни други вредители. :)
Мрежичка която слагаш върху шапка с козирка и комарите няма как да ти стигнат физиономията и да направят по-грозна отколкото е всъщност.
Челник от хубавите, за да няма изненади. Работи  с три батерии и ме изкара целия преход и вероятно ще изкара още един подобен със същите батерии. Ползвах го за час сутрин и час вечер. Не може да работи с любимите ми литиеви батерии заради прегряване на диода вероятно заради по-голямото напрежение в литиевите и затова му взех хубави алкални на Дюрасел. Държах го в канчето да не пречупя кабела като тъпча нещата в раницата.
Малки гети които обух само първия път и повече не сложих и се чудя защо пак ги мъкнах като се зарекох да не взимам лятото гети. Няма нищо на този свят което да те опази от пороен дъжд и от мокра трева. Даже да не вали върху вас, а пред вас пак ще подгизнете от тревата. Повече няма да ги взема.


Дрехи:

Шапка поларена, шапка за слънце с козирка и дупки отгоре, това нацъвканото е забрадка като тези легионерските . Представлява едно правоъгълно парче от лека найлонова тениска на което зашивам двата края и го слагам върху шапката. Естествено меря колко е голямо парчето и дали няма да ми стяга на главата като го зашия или дали няма да падне .
После го нарязвам с ножа да минава въздуха .
Има такива шапки в магазините,купих си такава,  но не покриват добре и пазят само врата и ушите, а предната част на бузите остава открита, затова това дето си направих по техен модел е в пъти по-добро.
Това другото са два крачола от мериносовото долнище.
Като се пробвах да го обуя веднъж и горницата му остана в ръцете ми.Скъса се.
Сега ползвах крачолите като дълги вълнени чорапи главно като спах отвън и когато съм в покой, защото като ходех ми беше топло на краката и нямах нужда от тях.

Промазана ветровка на Ташев, която малко пази от дъжд и в съчетание със  старото мембранно яке купено за 10 лв от втората употреба уж ще ме предпази от дъжд и вятър.
Проблема е, че при жега съм в собствен сос сварен, ама не може всичко да е идеално. Е, можех да дам няколкостотин лева и да си взема хубаво яке което да тежи с килограм по-малко от тази двойна комбинация, но не ми се даваха пари.
Полар. Без него не тръгвайте, че ще умрете от студ.
Егати и екипировката. Взел съм милион неща.

Две мериносови тениски, които знаете не се вмирисват дори и да не се перат. Ако тръгнете с найлонови ще трябва да перете, а те не съхнат заради ниските температури и влага, а и понякога през деня вали и няма как да ги вържете отвън на раницата и затова сто процента мерино е най-доброто. Вечерта хвърляте потната тениска да съхне и проветря и обличате другата и така до морето без пране и без миризма. Не забравяйте 100% мерино иначе ще се наложи да перете, а това си е проблем, заради съхненето.
Една найлонова тениска с якичка, прилично изглеждаща и за пътуване, защото мериносовите са леко на дупки тук там и да не се излагаме съвсем по влаковете и в града, иначе не бих я взел да тежи.
Два шушлякови анцуга без подплата само шушляк, черен и син които съхнат бързо след дъжд от топлината на тялото.
Три чифта чорапи. Взех си първо тези тънките вдясно, ама като дойдоха забелязах, че са прекалено тънки и поръчах по-дебелите. По 27 лв е единия чифт.Не исках изненади, а ги получих. Трябват ви по-дебели и плътни чорапи от кулмакс. Не взимайте тънки чорапи.
На първата вечер чорапите взеха да се късат там където се захващат пръстите за основната част на чорапа.
Играх си да ги щриховам с иглата и конците. Не би трябвало чорапи които струват сто лева да правят такива калташки номера на второто им носене.Първото беше на тренировка.
Малка синя кърпа ветеран от първото Ком Емине.20см на 20см....за да не тежи естествено. :)

Раницата и щеките:


Раница Айгер.(1430грама)Много здрава раница от която съм много доволен.
Кордурена е  и я пробвах още зимата със всичкото оборудване по нея и се държи прекрасно за разлика от чорапите.Купих и двете неща от един магазин. Щях да купувам по лека(900гр) и крехка раница специално за Ком Емине, но прецених че не съм толкова богат да взимам раница за един единствен специфичен преход, затова и мъкнех този половин килограм в повече, а и него можех да спестя.
Айгера беше два пъти по-скъпа, но щях да я ползвам години наред и лете и зиме и с малко и с много екипировка.
Щеки. Естествено Бляк Даймънд.
Трябваше да ме видите как чупя клони с тях и как в яда си като откача след някой преход от 16-17-18 часа троша камъни с върховете, защото хижата още никаква я няма, топките ми са протрити, а и бълхи ме бяха нахапали, а съм алергичен.
Едва ли някой им е правил краш тестове както аз съм го правил. Ако имате излишни 150лв не се чудете, иначе по-добре си вземете точилки и набийте пирони в края.И това съм носил и върши добра работа.Забравете щеките от 50-60-70-80лв. За съжаление една добавка .Гледам вече свестни щеки от магазина от който ги купих са по 200лв. а бяха по 120-130лв макар и в някои бг магазини същите могат да се намерят и за 150лв в момента.Оакаха се тези нашенските търговци.Пазарувайте от чужбина по интернет.


Прословутите калпави обувки на Соломон:

Соломон ХА ПРО 3Д УЛТРА.

315 лв Стелките им обаче не струваха, хвърлих ги и си взех от любимите си стелки  на Бореал.

Ако оправят тези впиващи се в месото пластмаси и ако не се късаше толкова лесно още на половината път от Ком до Хаинбоаза и ако можеше да издържа поне до морето това ще е една добра обувка, но засега е просто поредната гъзария.
Става ако искате да участвате в състезания за бързо връзване на връзки, защото се стягат с едно дръпване което е много куул ако го правите пред мацките във фитнеса.
Разлепиха се и се скъсаха части от подметката, а отгоре се продупчиха като на едната дупката беше колкото лев и влизаха камъни през нея.
 Другата дупка се получи от срязването на обувката от тези жици които заместват връзките.
Струваха с 100лв по-евтино ако ги бях купил от чужд сайт, но исках да ги премеря.


Мислите че съм забравил ли? :)
Не съм.Ей я на. Не я ползвах. Ползвах вода.
На дълъг преход където къпането често е лукс задникът ви ще стане червен като маймунски гъз ако ползвате само хартия, а не бихте искали нещо такова да ви провали прехода нали? :) При всяка възможност си мийте задника. :)


И последно няколко забравени неща които сложих най-накрая.


Пари, ключове,  документи, дебитна карта с останали няколко левчета, отрязано шалте(70см.130грама) колкото за кръста и раменете в найлонови боклучийски торби и чехли.
Чехлите успях да ги докарам с ножа на 48 грама на чехъл.
Вършат незаменима работа вечер в хижата, да си умиеш краката, да подишат краката, да ги намажеш, краката не чехлите, да идеш до някъде...да се изкъпеш в банята където дебнат коварни гъбички....обувките през това време ветрят.

Мислех че никога няма да я допиша тази екипировка.
Останалите части ще бъдат кратки

Да не забравя да спомена, че с новите обувки направих само 4 тренировки в градското Аязмо, но все пак избрах маршрут който включваше и камъни и трева и гора и стръмно нагорнище и надолнище.
Правих ходом по 35 километра с 2 километра положителна денивелация последните съботи и неделя с 11 кг на гърба.
Гледах хем да са горе-долу сериозни преходи хем да не се изхабя нещо преди тръгване, а и времето в планината беше лошо.
Не можех да ги пробвам в планината защото покупката им беше изненадваща и за мен и в последния момент.
Първите маратонки намалени от 150 на 70лв за планина се оказаха малки и ми набиваха пръстите, вторите бяха добре но на генералната тренировка двайсетина дена по-рано се сцепиха от ритнат камък. Казах си че ако се проваля заради едни обувки ще си изям таковата от яд и взех уж най-доброто за планинско бягане с лека раница. Не че щях да бягам, но маратонките се водиха така -за трейл рънинг.
Не си купувайте  обувки с жици за връзване вместо с връзки освен ако не са за фукня.:)



Ей я генералната тренировка, която ми даде увереност, че физически съм напълно готов за маратона. Линка вече е недействащ защото изтриха стария форум на ПСС-то, но го държа белким някой ден го възстановят.Хубав кратък разказ беше .Качих се и слязох общо за 11часа от гарата в Карлово до връх Ботев през х. Равнец и Кочмара и слязох през Жълтец, хЛевски и х.Хубавец пак до гарата. Девет часа и половина чисто ходене и час и половина почивки от гарата до.... гарата.  Денивелацията беше 6км.Три положителна и три отрицателна. На отделни равни участъци леко подтичвах.Раницата беше 11кг.

http://pss.bg/forum/index.php/topic,15580.0.html

Километрите на тренировката на Ботев не са много, но денивелацията е разбиваща, да не говорим за терена на слизане по зимната пътека към Левски където останах без колена и с острите камъни под Хубавец които ми направиха на кайма ходилата, а  се справих без проблем за кратко време, кратко поне по моите мерки.
Това беше май всичко за подготовката и екипировката.
Отне ми доста време и ми струваше доста пари. Повечето работи обаче ще ги ползвам и за в бъдеще, така че не съм се минал с покупката им. 
Сигурен съм че забравям нещо, ама това все пак не е научен труд, а просто ви информирам какво съм носил.:)
Дали са най-правилните неща, не знам, ама свършиха работа, което е най-важното.

Да опиша с две думи деня на отпътуване от вкъщи и пристигането ми  в хижа Ком(нова) защото старата работи като се обадиш по телефона. Вероятно в събота и неделя работи и без обаждане, но през седмицата беше заключено.Бях проверил предварително кога работят съмнителните хижи и даже хижарят на старата хижа Ком  леко се обиди дето питам дали хижата работи. С две думи ако искате да спите на старата хижа която е с половин час по-близо до върха се обаждате задължително.
Влизам аз в хижата(нова) и усещам нещо странно в публиката, но не съм фокусирал добре отделните хора и за момент не мога да схвана за какво става дума. Усещането обаче е много странно. В следващия момент разбирам, че съм попаднал сред няколко десетки психично болни(20-30).
Една от тях с протяжен вой и и ръка с извити пръсти като на граблива птица тръгва към мен и прави опит да ме стисне за гърлото. Една сестра и извиква лошо и тя се отказва. Част от тях мълчат, но от време на време ги усилва и забелили очи почват да обикалят.Един се прави на бръснар и почва да бръсне наред. Сол ташака на доктора му прави масажи, а другите гледат отстрани и завиждат. Лошо впечатление ми направи една от сестрите, която реагираше като бясна и плашеше лудите и ми идеше да ида и да я маркирам с два прави, че да престане да беснее като някой луд направеше нещо. Реакциите и бяха по откачени от тези на лудите. Като им се развикаше с пяна на устата и те се разтреперваха. Вечерям и ги наблюдавам и постепенно осъзнавам че в сравнение с тях имам всичко на този свят и не си струва да се кахъря за дребни глупости.Препоръчвам на всеки, който се оплаква от живота си като вдовичка за фуй, да иде и да прекара няколко часа в лудницата. Ще излезе пречистен.






Първи ден(2 юли 2015):Хижа Ком-връх Ком-х.Тръстеная.


Бях изчакал няколко дена вкъщи преди да тръгна заради гръмотевичните бури, а и според плана трябваше на третия ден в събота да съм на една от тези съботните хижи(Паскал) затова датата на тръгване беше съобразена с тази хижа.

Легнах си, а сутринта в четвъртък на 02.07 2015 слава Богу се събудих. :)
Раница, това онова, мазане на ходилата...бадеми в единия джоб, кучешки бисквити в другия....и тръгнах.
Тъмно е и врата ми естествено пак се развинтва от оглеждане встрани. В тъмното знаем в горите ходят всякакви зъбати същества ....караконджули, тролове, самодиви...нимфоманки и затова трябва да се внимава. Времето е хубаво и затова се развиделява рано и още преди връх Ком свалих челника



Ако някой не е чел стихотворението на паметника ето го:



Снимка на изгрева и стига толкова мотане, че целта е далече, а Слънцето дето го чаках да го снимам не само нямаше да ми помогне в ходенето, а щеше и да ми попречи.





Докато слезна от върха и то взе че се развидели:





Нямах добри спомени от яденето на прохода и затова продължих до чешмата, където хапнах 50 грама от пастърмата .
Баща и син с кола ме заприказваха. Разправих им за къде съм тръгнал. Те естествено ме питаха за мечките.
Що ли хората все си мислят, че там в гората една озъбена мечка само чака да идеш и да те почне.
Обясних им че мечките не са страшни и трябва да се пазят от кучетата и чат пат и от хората.
Бащата подканяше сина си да тръгвал и той по планините. Синът мълчеше и само се подхилваше.
След чешмата следва тресавище. Много вода се е събрала там.
И като стана дума за вода следващата вода е на Пробойница, така че си напълнете шишетата.
По някое време виждам кулата като се обърна назад.




Втрани е това:


От снимката няма как да видите как тревата се поклаща от вятъра, затова си го представете:)
Примамваше ме да се поизлегна в нея, ама времето нещо напредваше.






Надолу към гората и отрязаните маркировки:



Калта разбира се е уникално гадна и дълбока и няма откъде да се мине освен през нея:



Жегата вече ме кара да перкулясвам.
На Пробойница си правя сухо мляко с кафе и захар и си накисвам краката. Няма никой в хижата, но чешмата в двора  си работи. Подминавам Губислав.За малко да изтърва една от отбивките. Стигам тези постройки и пак както преди две години  се чудя за какво ли са били правени. Надолу  видях  тръби с диаметър 80см положени в един изкоп, който вървеше край асфалта чак до гара Лакатник.




Пред магазина на гарата едно помиярче тръгва яростно към мен, но му хвърлям кучешка бисквитка и му ставам пръв приятел. Купувам си газирано, а сиренето дето е сто грама е вързано с бучка за 300-400 грама.
Много е тежко викам и го оставям, ама продавачката ми вика да го разделя щом толкова щяло да ми тежи .
Няколко домата в раницата и изпивам едно кисело мляко. С два литра газирано тръгвам смело по моста над Искър.Пече здраво. Ще се мре вероятно от топлинен удар.





Още малко от скалите на Лакатник:




Спирам пак на чешмата в града и се охлаждам под зоркия поглед на една 90 годишна старица която уж чете книга, ама чудно как го прави без очила.Съмнителен съм и бабата ме следи скришом докато се мокря на чешмата.От тук до Тръстеная спирах често, защото се разкапвах от жегата, но заради доброто темпо преди това пристигнах към 18:30.



 Доста неща ме наболяваха и жегата и баира ми пийнаха силите.
Хванах се че докато вървя по баира в жегата от време на време правя физиономиите на лудите и ръмжа и издавам нечленоразделни звуци. Това всичкото главно от жегата и болка. Стигнах до извода че лудия човек е просто един много уморен от прегряване човек, който много го боли.
 Ако мислите че се майтапя и това не е вярно пробвайте няколко подобни прехода и ще видите колко малко му трябва на *нормалния* човек да вземе да се държи като луд.

Успях да стигна в хижата въпреки баира и жегата, които правеха всичко възможно да ме откажат и се поизмих на чешмата на двора. Хижарите бяха на малините и докато дойдат изядох доматите и сиренето.
Заприказвах се с един берач който беше на втора двулитровка бира. Обясняваше ми че съседния връх Издремец(1493м) е шестия по височина в България. Леко се усъмних в това, но той така настояваше че накрая, за да има мир  се съгласих.Заредих с безалкохолни, изкъпах се, звъннах няколко телефона, погрижих се за краката и т.н. Опънах тънкото въженце и прострях изпраните дрехи и чорапи, изпих си магнезия и витамините и заспах.
След полунощ някой отваря вратата, но на такива мероприятия действам на принципа *не си въобгазявай* тоест не си въобразявай че нещата ще се случват по определен нормален начин и взимай мерки и  съм заложил аларма една щека, която пада и ме събужда.
Питам в тъмното :
-Кво става?
-Извинете, извинете и затварят.
 От берачите са.
Дали пък не мислеха тихичко да ме отарашат.
Залагам двоен капан с подпрян стол и пак заспивам.

На стар краставичар краставици ще продават мискините му с мискини.





Втори ден:
Тръстеная-Витиня

Мисля че тръгнах към пет без нещо, тоест окъснях.
Не успях да видя и изям нито една червена малина.
Бях нащрек за зверовете дето пазят стопанството с животинките, но докато ме усетят и минах покрай тях. Снимките ги цъках между другото. Не те бяха целта на ходенето. Има някои дето хващат окото, но повечето не са такива за съжаление.





Този ден се зачерни и си мислех, че гръмотевиците няма да ми се разминат, ама се отървах .
Видях едни кончета събрани под едни дървета скупчени едно до друго и си казах молитвата като наблягам на частта как стигам до някоя гора или до Лескова. Оказа се обаче лъжлива тревога с няколко капки дъжд.
Над Лескова пет шест лади се спускат от баира и свирят с клаксоните. Кравари ли са, овчари ли са, дървари ли са, кой ги знае. След хижа Лескова към която не слязох срещам стадо с пет шест кучета, но овчарите и те са толкова и кучетата не реагират . За да слезете към Лескова ако това е целта ви трябва да минете под електрическата ограда за животни. Токът не е силен. :) Има вода и  хубава беседка с големи пейки  където може да спите, иначе в хижата по заявка и с обаждане и поне 12 човека, за  да ви отворят хижата. Нещо като ловно бракониерска е хижата. Поне такива са слуховете. В гората попадам на здрава барикада от нарязани дървета. Поне 50-60 метра и то са свалени върху пътя.



Ето и малко китки.:)



Не съм закусвал и ми трябва почивка и обяд.
Тогава виждам ей този червеноармеец.



Ясно е, че ще се яде.
Слизам към чешмата и виждам готините пейки.:)
Оставям раницата и отивам да напълня шишетата, че другата вода(река Чешковица) е чак преди Зла поляна.

Това е чешмата:



, а това е водата:



Хапнах сухо мляко с кафе и захар и си починах малко.
Първата половина от деня предвещаваше буря, но после стана жега, а до вечерта пак се зачерни, но пак горещо. На река Чешковица направих още една почивка с киснене на краката . Бях се уморил и имах нужда от охлаждане. Почивката и охлаждането там ми вляха много сила. Все едно жива вода тече в тази рекичка. Отново бях пълен с енергия.

Преди тръгване от реката преброих кучешките бисквити в джоба, настроих се за среща с баскервилите на Зла поляна и поех напред. Язък за скъпите бисквити .Само две нефелни кученца имаше и даже аларма не вдигнаха. Подминах говедарника като се надявах някой да изскочи и да ме покани на боб с наденица и газирано. Боб с наденица, защото разбрах на следващия ден от коуегите туристи, които видях че бяха яли там именно това.
Оня отгоре обаче ме предпази от изкушението и слава Богу, иначе плановете се проваляха ако бях спрял толкова рано. Бях отминал доста далеч, когато се появиха и замахаха да се връщам, ама само ги поздравих и продължих.Вече бях се отдалечил и реших че така е трябвало да стане.

Повтарях си да не забравя да мина по прекия път на онова място, където пътеката заобикаля излишно с близо километър, но естествено забравих точно преди въпросното място и се наложи да се върна макар и малко.
Ако първият ден е изпитание за тялото докато свикне с голямото усилие, този вторият ден до Витиня е изпитание за ходилата.Чакълът към края ми разказа играта на ходилата. Много болеше особено пряката пътека осеяна с остри камъни пътека непосредствено преди прохода.

Една от последните снимки за деня.
Хем слънце, хем черни облаци.



Пристигам с усещането, че гадните моменти не са свършили. Добирам се до бараката към осем и половина вечерта, а там бележка *хижата не работи*. Мамка му! Нито ядене, нито пиене, нито баня, нито легло, нито модел на Виктория сикрет....нищо.
Връщам се на чешмата, мия се, пера, това онова...и после търся място за спане. Намерих, спах, ама само около час и половина за вечерта. Едно куче ме будеше. Не успях да си почина добре. Нещата  хич не ми изглеждаха розови. Появи се едно малко като грахово зърно зачервяване и подуване на петата, но тъй като беше в частта с дебелата кожа не се притесних много, просто му лепнах цитопласт(само лепило без марля) и така ме изкара до края на прехода като към края беше станало като бобено зърно.
По-лошото беше едно протриване на краката до сгъвката на слабините от жегата, потта и триенето.
Вървях разкрачен като кавалерист и може би затова коляното ме заболя след някой и друг ден.
Адски е трудно да ходиш разкрачен и да минаваш по 56км на ден.Слагах по малко от Спасателя, който за лечение е по-добър от павлодерма, за да смазва и да няма триене и болка. Това ме изкарваше от нерви и от време на време издивявах и правех краш тестове на щеките.
Половин година подготовка и кроене на планове, един куп пари за това онова и една чувствителна на пот и жега кожа, щеше да ме провали. Освен кучето една улична лампа и тя ту светваше ту угасваше.

Едвам дочаках сутринта.





Трети ден: 
Витиня-Паскал



Сутринта заваля слаб дъжд, но повечето време бях в гората и дъждобран не сложих.
Също както ходенето преди две години изтървах отклонението от черния път. Бързо се усетих  и се върнах до оградата на ддс-то или както там му казват. Последваха двуметрови храсталаци от които излязох чисто мокър. Добре че някой беше минал и по-лесно намирах пътя. Тук гпс-а не помага много защото има доста завъртулки във високи два метра треви и храсти. После дойде ред и на Изборът. През копривите и шипките или по серпентините. За втори път минавам през тръните и все се заричам другия път да мина през серпентините въпреки няколкото километра в повече, но пък с по-добра вода на самия път, а не мътните потоци на Буновска вода. Издрах се и се измъчих през двуметровите тръни.
Поточетата на Буновска вода не ми вдъхнаха доверие и след като напълних вода от тях и сложих по едно хлорно хапче. Изтърпях и не я пих водата. Времето беше хладно и можех да вървя с по-малко вода. Ако не бързате минете по серпентините.
Обадих се на колега от форума. Каза ми че в близките 4-5 дена ще има голям антициклон и времето ще е хубаво. Трябваше да мина Троянския Балкан и най-високите и открити части през тези няколко дни пък после нека се разваля времето.
За три дена единственото нормално ядене бяха сто грама сирене и 4 домата които изядох на Тръстеная.
Пиех и по чаша сухо мляко със захар и кафе и по 50-60 грама пастърма ядях на ден, ама това беше крайно недостатъчно. Ако и днес карах така щях да дам фира. Почнах да звъня на х. Чавдар, за да видя дали има някой и има ли ядене. В съботен ден би трябвало да има хора, но храната е по заявка.
Не успях да се свържа с хижата, а с някой който беше  в града. Тръгнах малко на късмет, но нямах голям избор. Зареждането с гориво беше крайно наложително. Щях да загубя и разстояние и денивелация с това слизане.
Въобще разстоянията и денивелациите ми бяха все в главата. Заради времето все още не бях решил докъде ще стигна за деня. В най-добрия случай щях да успея до Паскал, приемливо щеше  да е да стигна само до Свищиплаз, а един вид щеше да е провал само до Кашана, защото после много трудно щях да наваксам загубените километри от този *почивен* ден..
Трябваше да вървя до откат и да олабвам само ако нямам друг избор.Само две три подобни забавяния и плана за 12 дневно минаване отичаше в канала.На хижа Чавдар имах късмет. Пих бира и ми направиха бъркани яйца със сирене и лук. Минаха и едни туристи, мъж и жена. Жената като ме видя такъв с вид на изпаднал германец и ми подари два сандвича със салам, кашлавал и германско масло. Разправих им какво съм замислил.
Забавих се доста с яденето и тези около 46км с 1650м положителна денивелация в крайна сметка ми отнеха доста време, а мислех че ще са нещо като почивка. След Чавдар последва стръмен баир. Срещам овчар който ми казва че в близките два часа няма да вали. Позна за двата часа. На втория час и петата минута заваля макар и само няколко капки.
Минах и край паметника на замръзналите войници



Горе на билото вятърът ставаше все по-силен, за да достигне по едно време такава сила, че се наложи да се накланям, за да не ме гътне.Трябваше много да внимавам за разните дребни неща, които вадех от раницата,  защото изтървях ли нещо и повече нямаше да го намеря. Имаше мъгла, но нямаше дъжд и по-важното е че нямаше гръмотевици.
Две теленца гледаха уплашено.Сладки ходещи пържолки.




Към Кашана вятърът намаля и малко се поизчисти.





На Кашана ме чакаше изненада.
Голямата чешма откъдето почва пътеката беше пресъхнала или просто някой я беше *пресъхнал*.
Хижарят на Кашана вече е друг, но го нямаше този ден. Една жена шеташе. Купих си газирано и тръгнах да настигна двама коуеги туристи. Момче и момиче на средна възраст 25г. Правеха Ком Емине.
За съжаление научих по-късно че момчето се отказало на Шипка, а момичето доста неразумно продължило 
само чак до Изворите на Камчия. Хванах ги частично в тази снимка.
Поглед назад .





Вървяхме заедно до Паскал този ден.



Мисля, че успях да ги убедя, че без значение дали щяха да останат на Свищиплаз или да дойдат до Паскал ще загубят еднакви метри като денивелация. Мислеха че тъй като Паскал е по-ниско се губи повече, но не взимаха предвид, че се пропуска част от *кардиограмата* на билото, която се минава като се тръгне от Свищиплаз.
Хижата(Паскал) е съботно неделна и с обаждане също както Свищиплаз.
Имаше останала само една чиния със зелен боб и ориз и аз го изядох. Колегите носиха няколко килограма храна.:) В артелната в казармата нямаше толкова продукти колкото в раниците им.:)
Баня, спане, сушене на дрехите. Момчето беше решило да си изпере чорапите, но ги изтърва в коритото на чешмата и сифона ги засмука и глътна. Успя после да ги извади с триста зора от шахтата.
Оставих им подарък едно мазило за колене като тръгвах по тъмно сутринта. Коленете на момичето  не бяха в ред като слизаше по надолнищата .
Следващия ден натоварването щеше да е изродско, така че не трябваше да се помайвам на сутринта.
Трябваше да се преборя с мързела и желанието си да се излежавам.

Установих че при такива многодневни преходи мързелът се акумулира и става все по-силен и трудно преодолим. Борбата с него беше безмилостно жестока. :)






Четвърти ден:
Паскал-Орлово гнездо.

Сутринта в тъмното по този голям баир гледах да не се пресилвам.
Вървях бавно. В ниското беше тихо.
Горе нямаше да е така, но пък там вятърът и мъгела ме охлаждаха и ми помогнаха. Това до към връх Вежен след което жегата ми разказа играта.

Едно кратко видео за обстановката горе:
https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/2015122071307#6171445975988559650










Още едно съвсем кратко видео от района на Кончето.
https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/2015122071307#6171446000487690290

Ако се ходи нормално и без бързане е около 1:45 часа от х. Паскал до билото горе. Виждаше се долу на юг как напича и само времето горе беше ветровито и мътно. Ходенето в тази част ходенето спореше заради разхлаждането. Сипах си вода от чешмата, която е след Планински извори.
Общо взето в тази полу-мъглива обстановка нямам друг спомен освен ходене и пак ходене.
Връх Вежен ми се видя доста висок и се затюхках как ли ще го качвам. Нямах проблем с качването, но обичам да опявам и добре че бях сам и нямаше на кого да мрънкам.





След върха почнаха горещините. Хора на пътеката нямаше никакви. Друго си е да си кажете едно добър ден след цял ден ходене сам.



Преди хижата почивах на една чешма. Бях забравил колко много е пътя от връх Вежен до хижа Ехо. Сякаш нямаше край и ме измъчи тази част особено последната горещата част, когато вятърът спря и Слънчо се облещи.
В хижа Ехо питам за хапване. Имам късмет с една останала паница леща. Поръчвам и вафли и газирано. Отиваме към бара да вземем вафлите и газираното и в бързината се бухвам в една маса на която има четири празни бирени бутилки. Всичко става на сол по пода. Егати и некоординираните действия! Жегата в последния участък е взела своята дан и имам усещането,че да продължа ще е най-мазохистичното нещо което някога съм правил досега.
Естествено продължавам.
Мисля, че беше станало към 16:00часа, тоест вървял съм към 11 часа до тук и още 30-40 минути съм почивал и обядвал в хижата.Тръгвам, а пред мен някакъв турист с брадва върви свеж като кукуряк. Гледам да не изоставам, но скоро човекът завива вляво встрани от моя път. След известно време съм на разклона за Козя стена  на мястото с табелите за  опасната пътека и тази дето е безопасна и слиза надолу.
Пак тръгвам по безопасната,  която слиза ли слиза надолу. След време идва втори разклон. Поемам този път по лявата част. Ако на втория разклон тръгнете надясно ще огелпите пътя и ще драпате по едни скали. Следва изкачване, което хептен ме оставя без сили, заради температурите, които са  като от преизподнята. Да стигна до Козя стена от Ехо ми отне повече време от предното ком емине, когато бях с доста по-тежка раница и когато се наложи да се катерим по някакви скали заради объркана пътека, тоест извън всякакви графици съм, не че съм имал такива, ама знаех, че съм извън тях. Арката на Беклемето я виждах чат пат и ми се струваше, че е поне на стотина километра. Не очаквах в близките сто години да успея да се добера до там. Коляното взе да се обажда, кълките ми и те горяха от претриването и спрях да сложа малко смазване.
Положението не беше розово и нямаше изгледи за подобрение. Щеше да става все по-кофти.

Към Козя стена, ама не хижата а върха:




Преди Беклемето е бъкано със стада крави и бикове. Гониш ли кравите от пътеката и биковете почват да те гледат лошо. Две кучета ми скочиха, но хрупкавите кокалчета свършиха работа.  Радостта от тази победа беше кратка. Ходилата почнаха да пулсират от болка и трудно ходех. Когато стигнах паметника слънцето вече беше доста ниско над хоризонта.





Заради късния час повечето стада бяха прибрани. Слънцето се скри и стана  тъмно докато се добера до хижата.



Пристигнах в десет вечерта което правеше близо 18 часа преход който ме разглоби на отделните ми молекули, по-точно разглоби ходилата ми, коляното ми и топките ми. Надявах се когато се сглобя всичко да е на мястото си и въпросните органи да не са с променено местоположение.
Петстотин метра преди хижата вече едвам стъпвах. В този момент зверски ме засърбя бутът. Свалям гащите и виждам двайсетина ухапвания от бълха.Чеша се яростно, а то сърби, че чак боли. Откачих временно, а всички мечки имаха късмет в този момент, че не са наблизо, защото видех ли в този момент някоя от тях без да се замислям я подгонвах и и прегризвах гърлото. Как мамка му можеха да ми се случат толкова гадости наведнъж точно в момент в който не знам жив ли съм умрял ли съм . Бясът ми дава сили, във вените теква течно олово вместо кръв, болките отшумяват и спокойно продължавам последните метри. Всъщност без проблем можех да изтичам до Купена, но все пак избрах да хапна и да преспя в легло.  Кой казва, че няма ползва от тъмната страна на Силата.:)

Виждам обаче, че заслонът не свети. Ей сега и това за капак и мамата ще си е таковало.
Оказва се, че просто няма ток, защото агрегатът не е включен, а хижарите са там.
 Хапвам,  пийвам и си говорим за това онова. За билки-самардала, мащерка... за чай, за подправки...и т.н. Става дума и за рекорди и какво точно не им е наред на хората, че пробват такива мазохистични неща.:) 
Няма баня, а след всичката тази пот и ухапвания е леко депресиращо. Заричам се утре преходът да е по-лек и да ям и да се изкъпя в Тъжа. Очертаваше се да не ходя до Мазалат, защото вероятно щях да стигна в 11 вечерта и нямаше да има време за нищо от тези така важни неща като яденето, къпането и пиенето на бира... Мисля, че пак се успах, но преходът до Тъжа нямаше да е кой знае колко дълъг и затова бях по-спокоен.







Пети ден:
Орлово-гнездо-Тъжа


Предната вечер заспах към полунощ и вероятно съм доста изморен, защото малко се успах.
Тръгнах към 5 часа, а може би и 5:20 да беше. Закъснението беше сериозно.:)
Обичам да снимам слънцето, ама рано сутрин или късно вечер, когато допирът на лъчите му е приятен за кожата, иначе като напече го псувам здраво.




Нямам спомен за настроението си тогава. Подминах Дерменка. Коляното ме наболяваше, но нямах никаква умора и без проблем качвах  малките баирчета към Добрила . Чудех се ако сега пак попадна на мечка в тази част какво щях да правя.Последният  път при едно самостоятелно ходене гадинката хич и не мръдна и трябваше да се върна обратно.За тези които не знаят районът е пълен с нахални мечки, които се забавляват като плашат туристите.
Не помня в колко бях на Добрила, но хапнах добре, супа, кисело мляко, вафли, че и домати и безалкохолно си взех за вкъщи. Почивах около половин час. Към десет часа вече бях изкачил връх Левски. Виждаха се Купените:




Бях забравил какво е да се катериш по въжето към Купена. На едно място трябва човек да се пусне от въжето.
Почнах да се чудя как по дяволите съм се качвал зимата по този отвесен улей. Докато се дупех в горния край и се мъчех да се подпра и изправя, че духаше  вятър, отдолу взеха да ми викат и махат. Имаше някакви хора на палатка южно от Купена. Цъкнах една снимка на Левски и Малкия Купен.  Въжето и то гледам е влязло в кадрото.





Поглед на обратната страна, тоест напред.  Ботев беше далеч и доста път имаше до него, а оттам и до Тъжа трябваще да се ходи:





След Купена срещам група туристи. Питат накъде и аз тъй като не мога да пазя тайна си признавам, че съм към морето. Голяма порта се оказах. Повалих се и че се пробвам да видя колко бързо ще го направя. Тук вече имаше и слизания и позабавих темпото, защото ме наболяваше коляното. Водата под Жълтец пак никаква я няма. Все е пресъхнала. Поглед назад:



Добирам се най-сетне до заслон Ботев. Ицо е извадил резачката и реже дърва. Голди се излежава мързеливо.
Вътре е човекът, който държи заслона, но ми изскочи името му. Взех си вафли и газирано. Изпивам едно и хапвам една две вафли. Давам кратък отчет на Ицо какво съм минал. Казвам му, че предвид километрите днес е *почивен* ден. Взимаме си довиждане и захапвам Ботев.
Нагоре, нагоре ...докато се появи това:



Малка почивка след качването и продължих. Не бързах много в крайна сметка щях да ходя само до Тъжа, но ми се искаше и да съм там по-рано, за да имам време да омахам десетина порции с две три бири и да имам повече време за къпане, спане. Вятърът беше много силен, но приятно охлаждаше в жегата. Поглед назад:







Тази снимка ми хареса макар и да е калпава. :). 



На мястото, където се разделя лятната от зимната пътека имаше стадо с крави и техния четирикрак пазач.
Втурна се към мен, но биквитката бързо го отказа. Чувстваше се доста объркан след като я изяде.:)
Надолу стадо бикове. Десетина броя са на пътеката и не се махат. Само да имах една манлихера. Че първо пияните овчари дето не се вясват да подхвана. Тези стада нямат работа на туристическите пътеки. Дори не трябва да ги доближават на 50-100м. Има го някъде в наредбите това. Опитайте се да спорите с бик на който тъкмо му идва силата и само гледа с кого да се пребори.

Добрах се до Тъжа.Чувствах се добре. Имаше време да се окъпя и да изям няколко супи и да обърна две бири.
На масата имаше двама образа.:) Единият мълчеше, а другия говореше за двама. Заприказвахме се и се оказа, че и те са Ком Еминейци.  Историята им беше следната:
Тръгнали от връх Ком, стигнали прохода  Петрохан и се опитали да намерят едноименната хижа. Не успели, но за сметка на това намерили хижа Малина или нещо подобно беше името и, не помня точно. След кратко обсъждане решили, че трябва да хванат автобуса и стигнали Калофер. Качили се до х. Рай, а после на другия ден през Ботев до Тъжа. Сега давеха мъката в пърцуца.:) С две приказки успях да ги убедя да си вземат другия път ГПС.
Твърдо решиха следващия път да са с навигация. На другия ден пак тръгваха и вероятно щяха да походят още някой и друг ден. Дано да опитат пак някога. Трудно се хваща човек да подготвя и прави един толкова дълъг маршрут като Ком Емине и затова малко се съмнявах, че ще повторят, но кой знае.

Още не бях решил докъде ще ходя следващия ден. Всъщност нямах голям избор, нямах чувал и палатка, а само аварийно фолио и си падах малко гевезе, тоест имах нужда от легло, баня, манджа, бира, жена...

Освен това следващите хижи след Бузлуджа бяха съботно-неделни(Българка, Кръстец) и по заявка, а беше делник,  тоест не работеха, така че изборът май беше предрешен и ща не ща, щеше да е Бузлуджа. Прекалено много олабвах и мързелът щеше да ми излезе през носа през следващите няколко дни.




Шести ден:
 Тъжа-Бузлуджа

На сутринта ставам първи. Всичко друго спи. Нито е късно нито е рано някъде към 5 часа.
Хижа Тъжа :


Поредния ден в който е жега. Някакъв върл фен на конете е извел в ранни зори цял табун и докато минавах държи здраво и приказва  на жребеца, който  цвили и престъпва на място . Красиви животни са, ама малко глупави и плашливи. Надолнищата пак са ми проблем заради неприятната болка в коляното, не е силна болката, че да не мога да ходя , но изнервя, защото вече продължава няколко дни.
Притеснявам се че ако се влоши няма да имам избор и ще трябва да се откажа. Бях влязъл във форма и се радвах като имаше нагорнище, защото нямах проблеми в този случай.

Това  е поглед от връх  Русоватец в посока връх Вълча глава:



Тук съм се качил нависоко, ама къде, един господ знае.


Това отсреща води към х. Соколна.Преди години слизахме оттам към Габарево с един коуега турист.



Трудно е човек да опознае добре всички пътеки особено ако ходи по всички планини .Някои места съм ги минавал преди години и не ги помня добре. Доста хора обикновено забиват в близката планина и дали заради удобството, дали заради липсата на време за  пътуване не ходят другаде, а има толкова нови места които трябва да се видят. Трудно е обаче ако си на морето да идеш чак до Ботев, Мусала, Вихрен... Вървя по пътека по която съм минавал, а имам съвсем бегли спомени почти никакви. Поне помнех коя е по-нормалната подсичаща пътека. Заобикаля се вляво от върха. Пътеката личи добре.



Не очаквах толкова много време да ми отнеме, но слизанията ме забавиха.
Каква е тази нова тенденция все кутийки с безалкохолно да зареждат по хижите. Не стига, че са по 300мл и се изпиват на една глътка, ами и цената им е същата като на половинката, а и човек няма как да отпие, да стегне капачката и да си го остави за по-късно. Човек не може да си плати само газираното и бирата на този преход. Очертаваше се за бира и газирано да дам повече пари  отколкото за ядене, спане и екипировка взети заедно. Починах си за 10 минути. Двама туристи ме черпиха шоколадови бисквити и питаха за пътя до Тъжа. Тръгнали бяха на разходка и не бързаха. 

Този знак за внимание е някъде преди Партизанска песен.



Има го от двете страни на дървото. Чудно защо тези дето са го сложили вместо да се правят на интересни не бяха взели да го отрежат  това дърво. Организацията да донесеш табели и да донесеш резачка е една и съща.
Все някога ще падне и дано точно тогава някой не минава под него. Помня от предния път, че ядохме хубава супа в хижа Партизанска песен затова обядът щеше да е там. Има хубава трева, чадъри, сянка, дървета и е приятно да хапне човек на такова място.





Супичка с много чили , оцет,  сол, газирано за там и за вкъщи.
Докато хапвах тази вакла топчица се търкаляше в краката ми.


Минавам край хижа Трети март(Хлебна) която изглежда много добре за семейна почивка с хубавите тревни площи и беседки. Предлага и разни забавления. А бе мястото около тези две хижи е спокойно тихо и мисля е идеално човек да запали колата  и да дойде със семейството си за почивните дни.
След хижата се отнасям и подминавам отбивката в гората, но не съжалявам. В тази жега не ми се изкачват 
тези допълнителни 70 метра към Черни връх като денивелация. Пътят на асфалта спестява(ако не бъркам) това качване макар, че е малко по-дълъг. Стигам нова и хубава чешма и я цъквам в картата. Като се замисля ние май и предния път минахме по асфалта, ама ме мързи да проверявам. Не бързам, защото днес е поредния почивен ден и дори с нормално темпо ще стигна Бузлуджа макар и в късния следобяд.

От жегата ми пресъхва устата и водата намалява. Пустите му грамове дето все ги изчислявам.
На няколко пъти оставах за целия преход с няколко глътки вода, защото гледах да не ми тежи, ама пак не 
бях направил точно сметката защото пак беше на свършване. Минах покрай инфо центъра на Узана. Какво ли точно работят вътре??? За хижата се отбих в някакви треви. Предното Ком Емине беше мъгла и дъжд през целия ден и въобще не помнех откъде минахме тогава в тази част на прехода. В хижата естествено газирано. Отвън една туристка ме заразпитва за къде съм и как са хижите по пътя. Изглежда имах вид на човек, който е тръгнал на дълъг път, защото навсякъде по хижите  случайни туристи ме разпитваха. Не че имах нещо против да побъбря. Голям клюкар съм и това и чаках. Всичко си казвах.

Тръгнах по някакъв черен път който по едно време престана да е път и направо през тревата се върви.
Стигнах до този паметник на опълченците с марка на него.



Вече съм полуразтопен от горещината, а паметниците на Шипка и Бузлуджа са през девет планини в десетата.
Струват ми се недостижими особено летящата чиния на Бузлуджа.



Стигам Шипка и се тръскам в едно ханче, газирано, сладолед, солени разни неща. Изтървах си левчето и голямо лазене падна да го измъкна изпод бараката. Пет шест засукани туркини от съседната маса млъкнаха и ме гледаха как се гъзундря и псувам докато се мъчех да го докопам желязното левче. Тука не разбрах защо се катерех после до оръдията като после се спусках надолу.Трябваше да мина по асфалта.
Досега май споменах сто пъти, че беше жега, ама пак да го кажа. Прегрях докато стигна до горе.



Горе едно руско семейство с малки деца им обясняваше кое как и къде се е случвало.
Нямаше български семейства, които да обясняват на децата си за събитията тук. Има, но само един ден(3 март) в годината идват.
После обаче върнах част от денивелацията, която бях загубил. По средата между  Шипка и Бузлуджа има някакво връхче Градищица, което може да се мине и по маркираната в гората и по асфалта. Спестявате по асфалта едно сто метра изкачване. Виждам крайната за деня цел и се успокоявам, че скоро ще съм на сянка и ще отърва топлинния удар.



Новата хижа е заета, а правех тънки сметки да спестя някой метър следващия ден, когато ходенето щеше да е повече от трудно, да си го кажа пак по начин по който го разбирам по-добре, преходът щеше да е изродски.


Интересното за деня обаче тепърва предстоеше.


Имената са променени с цел да се запази анонимността на участниците.:) Само на Димо(авторът на новия пътеводител за Стара планина) не съм го променил, ама едва ли ще е против, защото разбира от майтап.:) То май и други имена освен неговото не съм използвал ама...:)
Отидох до старата хижа. Посрещна ме хижарят, бивш полковник. Настаних се изкъпах се и слязох за ядене и пиене. Ориз с мръвка, салата, суджук за мезе на бирата....и т.н.
Заприказвахме се за сегашното и миналото състояние на българската армия.Точната тема с подходящ за целта човек. Показа ми снимки с Добри Джуров, където и него го имаше. Ядосвахме се за сегашното окаяно състояние на армията. Разправих му и аз какъв марш на скок(скок на марш) правя. 
По едно време мяркам едни познати книги. Пътеводителите за Стара планина на Димо.:) Викам му:
-Аз този го познавам . Да не е минавал оттук?
- Бяха тук наскоро трийсетина човека ми отговаря полковника. Рожден ден празнуваха.
СВЕТНА МИ ЛАМПИЧКАТА В ГЛАВАТА.
С кого ли ще  е дошъл. От дума на дума стана ясно че е бил сред гостите на рожден ден на цитирам полковника *засукана софиянка* с  ремсистки псевдоним другарката Благоева от 
Работата започна да се разплита. С правилните въпроси стигнах до истината. Стана ми ясно кой е организатора и кои са гостите.
124 години след Бузлуджанския конгрес проведен под ръководството на Димитър Благоев, комунетата:) от форума(планинарския)  пак са правили тайна завера избирайки култово място за срещата си. Имало е едене,  пиене и ....... торти.:)
Типично по марксистки!
Това разкритие осмисли денят ми и смъкна умората от плещите ми. Добре че не ме поканиха и мен, че какво ли щях да се мъча да измисля, за да се измъкна. Развълнуван от разкритията и леко притеснен за демокрацията в страната, която беше заплашена от новата вълна от настъпващата  червената чума, заспах неспокойно и сънувах това. :)
https://www.youtube.com/watch?v=Xz_c8hqKQBs




Седми ден: Бузлуджа-Буковец.

Преходът щеше да е един от най-трудните. Можех да го сравня само с Паскал-Орлово гнездо.
Километрите днес бяха  58, а положителната денивелация приблизително 2400м, а жегата беше убийствена с температурни рекорди. Отне ми 17:30 часа, 14 часа движение и 3.30 часа почивки повечето по кратки за пиене, пикане, снимки и дишане по баирите като единствено на Предел ядох и почивах час и нещо.
Окончателно не бях решил дали крайната цел ще е Буковец, защото не бях сигурен дали ще успея, но останех ли на Предел един такъв подобен сериозен преход пак нямаше да ми се размине и дали щеше да е сега или по-късно,  трябваше да се направи. Предпочетох да е сега, защото към края я коляното я камиларя.
Машинката обаче ми готвеше сърпрайз. В гората в тъмното след хижите и хотелите на Бузлуджа загуби ума и дума. Първата ми мисъл беше, че руснаците са изстреляли кофа с пирони, болтове и гайки в космоса, които са надупчили американските спътници за GPS навигацията и следва изстрелване на Булавите и Топол-ите. Гледах известно време за светещи точки от двигателите на междуконтиненталните ракети в небето,  но нищо не видях .
После му хрумна, че сигурно мемори картата нещо се е разместила. Извадих я търках я в мериното, рестартирах машинката няколко пъти и нищо. Нямаше следа, а триъгълничето, което показваше къде се намирам все едно ходеше навсякъде. Тогава си спомних как преди две години се притеснявах дали ще ми стигнат точките и бях нагласил да записва през стотина метра. Сега не бях го направил това.
Отворих там където трябва и 99% И СВЕТИ В ЧЕРВЕНО. Всичко е пълно. Ами сега? Ясно е че трябва да трия, ама първо ще се пробвам да го запаметя. Пита ме машинката *наистина ли искате да запаметите*. Много странно ми се стори това*наистина ли* и по-късно като се прибрах разбрах, че съм имал право да се съмнявам. Обикновено се пита дали сме сигурни че искаме да изтрием, а не дали сме сигурни че искаме да запаметим както беше в случая. Като се запомня по този начин трака се компресира и остава откъде си минал, но се губят важни данни като денивелации и т.н. Защо по дяволите разработчиците не са помислили, че с тези машинки ще работят хора идиоти, които само натискат ок, ок, аксепт и чакат нещо да се случи. Един вид ми преебаха подробните данни за най-важните преходи до сега. Това го разбрах обаче след като се прибрах и прехвърлих данните на компа, а дотогава само го подозирах.

Стигам вятърните мелници:





Това е стръмно надолнище с най-лошата възможна настилка, която отпаря ходила и набива коленете.Като видех такова и лошо ми ставаше.




Модерният телевизор с пал и секам баш до чешмата(Бабин Райкин чучур). Изгледах 10 000 епизод на *Дързост и красота*, пийнах, хапнах и продължих.




Около мина Лев срещам дървари, които млъкват като ме видяха. Изглежда са гузни нещо.



Трима по-мургави тръгват към мен , а единия загрява като боксьор на ринга докато ме гледа в очите. Баси и работата. Мислено пропущам спрея, защото като ми направят мечка няма да имам възможност да го докопам, защото бяха необходими две ръце за да го сваля и се насочвам към калъчката дето е на кръстния колан. Може да се отваря и с една ръка. На 5-6 метра на висок глас и с идиотско ухилено изражение им казвам:
-Добър ден.
Стряскат се, споглеждат се а аз ги подминавам. По нататък ръководителя българин  на вероятно бракониерската сеч ме пита накъде съм. Казвам му, че съм за морето, а той ме пита какви премии взимам за това.
Пита съвсем сериозно и не си прави майтап. Обяснявам му че докторът от психоболницата ми е препоръчал да го направя, за да се изморя и да не буйствам.:) Тази версия за прехода и преди съм я ползвал, ама се майтапех с едни боровинкаджии,  а тук целта беше да ги ошашавя, но и да се успокоят, че не съм опасен в смисъл, че няма да ги предам. Кой луд ще тръгне да мисли логично и да хукне в горското.
Вече имах пространство и време да ползвам първо мечешкия спрей и ако се наложи и ножа, така че притесненията ми изчезнаха. Щеше да е забавна част от разказа ако нещата се бяха развили по друг начин, но в такива случаи човек никога не знае кога ще си намери майстора,а и бройката им не беше за пренебрегване, така че никога не се пъна излишно да се пробвам колко съм ербап. Имам двама приятели които за малко щяха да бъдат ограбени от подобни мургави банди и само късметът ги спаси. Трябва да сте готови и за такова развитие на нещата и да имате нещо сериозно под ръка. Не всички са такива естествено, преди две години спахме в един катун и хората бяха супер гостоприемни.

На Кръстец си правя пак тънката сметка да не ходя до водата, за да спестя някой метър.
Голяма грешка и добре, че по пътя имаше една дива вишня от която изядох кило, че иначе бях се трупясал от жегата. По река Габрищица всичко е ок. Нямаше нещо което да е непроходимо каквито бяха опасенията ми. Предния път минах от друго място(по велоалеята, която удължава с няколко километра) и имах подозрения за терена по реката.
Ето една китка от поречието на реката.





До хижа Грамадлива си спомням само въпросната вишня и полянките с папрат между гората в които се чувстваш като в пещ.





Хижата е затворена, но ски базата преди това беше отворена.В хижата знаете звъните предварително иначе не става. То май и със звънене не става, но така или иначе хижата не попадаше в плановете ми дори и в аварийните и не я бях проучвал. Чешмата пред нея работи и си топвам краката,охлаждам си и кратуната и си правя селфи. :)



Пристигам мисля към 3 часа следобяда на прохода на Републиката и засядам на заведението, но на другото, а не на хижаря. Няма да му правя оборот на този мошеник. Хапвам повече от час от всичко. Скара кебапчета, картофи със сирене, бира, два литра кола която изпих половината, сладолед, биволско мляко един буркан, а за вкъщи си взимам буркан овче мляко и баница.
Става четири часа и се чудя как мамка му ще стигна Буковец като е на милион километри оттам. Чудя се, ама тръгвам, защото не мога все да отлагам трудните преходи и все някога трябваше пак да започна да ги правя.
Тъжен поглед назад към яденето и пиенето.




Мислех че като се наям до пръсване няма да мога да мръдна, но учудващо нямам проблем и не се уморявам по нагорнищата, ходенето е нормално като изключим температурните рекорди за деня. Изпивам бързо всичко и се налага да се отбивам до чешмата край разрушения заслон Бутора.Не е точно до заслона чешмата, и затова гпс-а и линка за водната карта са важни. Пълня вода, хапвам, накисвам краката....тръгвам. Минавам през пущинака, където е заслона или поне това, което е останало от него. В скоро време и тази единствената стена с комина ще падне, но знамето ще стои още хиляда години.




Мисля си колко добре ще е ако са ме изпреварили и са реновирали :) заслон Караиваново хорище. Има такъв проект за това лято, но очевидно момента още не е настъпил.(инфо от 2016 заслонът вече е ок). Някой да не се чуди къде е водата край заслона(К.х.). Няма, защото са откраднали тръбите. ВОДАТА Е НА 250М ОТ ЗАСЛОНА ОТ КАПТАЖА НО ОТКРИВАНЕТО МУ Е ПРОБЛЕМНО .ТРЪГВАТЕ ПО ПЪТЯ КЪМ ХИЖА БУКОВЕЦ И ТЪРСИТЕ ДЪРВО НА КОЯТО Е ИЗДЪЛБАНО В КОРАТА МУ СТРЕЛКА И НАДПИС. Това е последната снимка за деня, защото се стъмни и като охладня стана добро за вървене, а и в тъмното какво да снимам.



Успях да стигна въпреки калните полета по пътя, които заобикалях през гората за около 6 часа от прохода на Републиката до Буковец. Към края вече сдадох багажа, а за капак едни светещи очи се втурнаха към мен и ми изкараха акъла. Някаква едро животно притича край мен, ама знаете ли колко време му трябва на мозъка да разпознае сърната...много време, а през това време сърцето слиза десетина пъти до петите и се връща  обратно.
Стигам хижата и малките кученца вдигат аларма. Хижарят тъкмо беше легнал.
Пийнах бира,поприказвахме с хижаря за това онова, разправи ми някоя и друга история за минаването на Дизела(първото), аз също не останах по-назад и разтеглих някой и друг локум, платих си и ме настани в стая където имаше топла вода. Изкъпах се, помотах се и легнах, че стана към 12 часа.
На другия ден естествено се успах.



Осми ден:
Буковец-14.5км преди Котел.

Събудих се доста късно и докато изям баницата с овчето мляко стана към шест без нещо. Дали защото се бях уморил предния ден или защото за пръв път тръгвах с пълен корем, но ходенето не спореше. Ще трябва да спра да ям сутрин преди тръгване. Яденето сутрин рано ме забавяше. Баницата ми дойде в повече.
Жегата продължи чак до вечерта, имаше и паднали клони след Чумерна, и вече надуто коляно.
Нямаше я онази вдлъбнатина до капачката както е нормално да изглежда коляното, а тази част се беше загладила. Почнах да се съмнявам, че ще успея. Това заедно с 48км и 2200м денивелация ме трупясаха на около 15км преди Котел, но това не го бях предвидил и все още не го знаех.
Мислех си - Егати ако  стигна почти до Котел и да свърши всичко. Ще вървя пък ако хептен се прецакат нещата ще му мисля тогава. На хижа Чумерна се разтърсих за изворчето, но не го намерих.



Взех си за пиене газирано от хижата. Хижарят разправи за някакъв турист който правил Ком Емине и е тръгнал преди час-два. Няколко километра преди  хайдушкото сборище Агликина поляна срещам джип с някаква горска полиция, по-нататък се товарят и дърва. Заприказвахме се за жегата. Интересно им беше къде ходим като изглавени в тоя пек. Обясниха  ми, че по-нататък имало вода с табелка.:) Казах им, че я имам на машинката. На водата направих почивка с ядене. Една чаша сухо мляко с кафе и накиснах и краката за охлаждане. Трябва да внимавате като топите в студена вода. Ако прекалите с охлаждането се получава една *сладоледена болка* от която краката докато се стоплят  болят повече от подбиването.
Стигам и Агликина поляна. Един от плановете беше да спя тук в параклис, но плановете вече не са това което бяха. Сега целта беше Набожното дърво на около 4-5 км преди Котел. Да ама не. Не стигнах до там.




Ей го параклиса. Гол бетонен под и става да легнат няколко човека.




След прохода съм изтървал някаква пряка пътека, а после умишлено продължих по асфалта, че не ми се катереше в гората. Спирам по едно време да пусна една вода, оглеждам се за коли, напъвам се и мама мия.
Точно това беше мечтата ми още от малък, да се надрискам насред пътя в гащите. Добре че нямаше коли и добре, че имах излишна вода. Процедурата по възстановяване на достойнството си няма да я описвам и добре, че не минаха коли. Погледнах шишетата с вода които бях напълнил преди Агликина. Имаше едни малки гадинки с много крачета, които плуваха във водата.Час преди това я бях пил. Сложих им хлор да пукнат гадовете, но не пих от водата и устисках до Изворите на Камчия. Щях да забравя, че изпих два лопедиума с някакво газирано, което ми беше останало.Това свърши работа. Трябваше непременно да напълня вода  на Изворите след прохода Вратник.

Стигнах няколко необитаеми постройки една от които  е заслона. Отбих се за водата, която е встрани от пътеката. Там най-найкрая заварих въпросния колега Ком Еминеец. С двайсет кила раница :) и беше решил да спи на *заслона*, който всъщност май е нещо като обор. Предложих му ако му се върви до към десет часа да тръгва и ще стигнем  до Набожното дърво. Добре че не ме послуша, защото така и не успях да стигна.
Колегата правеше маршрута на части, защото не можеше да си позволи по-голяма отпуска. Неприятно е да нямаш достатъчно време, но другия вариант, за да направи Ком Емине беше да чака пенсия, за да има време. Казахме си довиждане и всеки пое по пътя си, но щяхме да се видим изненадващо на Дъскотна и да ходим заедно до морето последните два дни. Грешката, която правих вече няколко дни беше да спестявам от водата, за да нося по-малко килограми. Бях сипал достатъчно, но имах още едно спиране, за да одрусам крушата и едното шише пак отиде.

Този ден беше горещо до тъмно. Не можех да си вдигам достатъчно коляното, защото като се ходи нормално болеше по-силно и в резултат на това непрекъснато ритах клоните от което болеше още повече. Километрите вместо да се намаляват имах чувството, че се увеличаваха. Като в *зоната на здрача*. Имаше един такъв странен филм в който нещата не се случваха по нормалния начин. Колкото повече вървях, толкова повече оставаше. Километър след километър и като измерех, пак оставаха десет километра до заслона.

Загубих най-ценната част от екипировката, забрадката за слънце и следващите дни изгорях здраво.
От време на време в гората я свалях и пъхах в джоба защото на сянка въпреки дупките за охлаждане  главата се охлаждаше по-добре без нея. На всеки две минути пипах джоба който беше и с затворен цип дали е там, ако беше на главата ми непрекъснато я фиксирах с поглед, защото ми се е случвало някой клон да я *открадне*, въобще я пазех като оная си работа и все пак я изгубих. Следващия път непременно резервна в раницата.

Точно така си представях изкуплението на греховете си:) като след стотина години ме пратят в преизподнята.
Въпреки твърдо атеистичните ми възгледи ситуацията предразполагаше към размисли по въпроса.
Знаете вече, че когато ни боли и ни усилва, почваме да се държим като лудите от хижа Ком и в главите ни минават странни мисли. Първо беше жега като в преизподнята, второ ходилата ми горяха от болка, която се допълваше от прищракванията на коляното, а водата беше на свършване защото посетих тоалетната отново. Устните ми бяха пресъхнали и имах към триста милилитра вода. Зорът беше голям.
Поредното измерване показа, че има и към 15км до Котел. Бях минал към 48км и 2200м положителна денивелация, което беше доста по-малко от други дни, но в съчетание с разни други фактори ме разкапа повече от друг път. Нямаше как да стигна следващата вода, можех само да се напия с тази която имах, а утре по хладното без да пия щях да стигна до заслона преди Котел.
Всички ловни чакала бяха от модерните и бяха заключени и надеждата ми да спя в някое от тях умря.



Избрах първото подходящо дърво с гъста корона и тръни около него и се гътнах под него.
Беше горещо и не се облякох  добре, но сутринта дъжд, вятър и много ниски температури ме събудиха, а в просънищата ме мързеше да ставам да се обличам. С триста зора го направих, защото зъбите ми бяха взели да тракат. С полара , якето и шапката и с дългите вълнени чорапи от мериносовото долнище вече беше друга бирата в дишащото фолио. Успях да се стопля и да поспя още час два.






Девети ден: 
15км преди Котел-Елешница.

Планът да стигна до Елешница оставаше, само дето нямаше да е нещо като почивен ден с много почивки и хапване, а щях да си дам зор. Бях планирал гала обяди в много пържоли и дълги почивки, ама това щеше да е някой друг път. 51км и 2300м изкачване нямаше как да са почивен ден в пустинята Котелска Сахара. 15.30 часа общо  от които три часа кратки почивки за снимки, дишане, пикане, чудене ....човек има чувството че хич не е почивал и спирал но машинката показва друго, а именно три часа събрани от стотици дребни спирания за по няколко секунди или минути ..

Сутринта съм на два акъла дали ще мога да завърша успешно. Положението с коляното не е розово, но не е и толкова лошо, че да се повредя сериозно ако упорствам и продължа. Ще карам ден за ден и ако наистина стане лошо, спирам. При всичката тази подготовка щеше да е много разочароващо. Реално подготовката ми отне няколко пъти повече време отколкото щеше да продължи прехода.

Това ми беше леговището предната  нощ:







Тръгвам по някакъв черен път през полетата. Имам десетина км до водата на заслона.



Пълня шишетата. По пътя точно преди Котел попадам на дива вишня, ситна и кисела. Вече бях сигурен че е вишня въпреки ситните като грах плодчета. Ядох от подобно дърво преди Грамадлива където бях закъсал за вода и приритвах от жажда и все още бях жив, така че поне не беше нещо отровно. Хапнах набързо. 

 В града сядам на магазина и изяждам една баница с кисело мляко и сладолед. Зареждам и с няколко спрайта. Местният луд се присламчва до мен на скамейките и ме заприказва.Ясно е накъде върви работата и като чувам *50 ст. за един хляб да си взема* хич не се учудвам. Давам му 5 лева да си вземе един хляб и два коча(стъклено патронче с нарисуван черен овен и съдържание от огнена вода.
Забавих се, ама майната му. Имах нужда от психологическо разтоварване, а какво по-добро от баница с кисело мляко. Единствено баница с боза може да му е конкуренция, ама нямаше.

Асфалтът се беше нагрял и връщаше топлото нагоре. Изпих двата спрайта докато изляза до пътеките в гората. Преминаването през града и последвалото ходене по асфалта  отнема цяла вечност. Уж го гледаш гора след Котел пък то живи тръни. Едвам преминах през шипките на първата вода, която е трудно забележима, но по локвите ще я намерите. Една малка тръбичка стърчи набита в камъка. Гадното беше, че видях една мишка да си прави сутрешния тоалет баш откъдето изтичаше водата. Нямах никаква  вода защото близо литър и половина газирано бях изпил само от Котел до тук, само за няколко километра. Температурите бяха ужасни. Сложих и хлор на тази вода в която мишока се къпеше, но не я пих и издържах до другата чешма.
Толкова се бях бях бъгнал от топлото, че стоя на мястото на която е отбелязано, че е следващата вода и не я виждам. Оказа се, че съм стъпил на камъка от който тече чучура и се оглеждам настрани, а не поглеждам в краката си. Вече бях почнал да се притеснявам че няма да я намеря тази вода, когато я чух. 

След Котел имаше паднали дървета, но не е толкова лошо.По-скоро е изнервящо.Ако не беше горещо, ако не ме болеше, ако не ме сърбеше, ако баба ми беше мъжка щях да и викам дядо...май просто трябваше да вървя без да си представям ако нещо се беше случило по друг начин какво щеше да е.



Това е последната снимка за деня. Нямаше време, а и желание за снимки, а и какви снимки в тази жега и мараня. Не съм никакъв фотограф, ама за да станат хубави снимки времето трябва да е шантаво, а не да прежуря. Бях някъде около обяд на тази чешма, която е на около 5км след Котел. Два часа от магазина в другия край на града до нея.

Към пет и половина бях на Върбишкия проход в ресторант Бабой където може да се спи. Поръчах си пържолите за вкъщи, а там хапнах таратор, салата и бира. Направих и един куп разговори с вкъщи, с колеги, пуснах някой и друг смс.
Мързелът ми нашепваше в ухото  да остана при банята и чаршафите и да не продължавам за сламата пълна с буболечки на втория етаж на втория етаж на сградата без прозорци на Елешница. 
Но тъй като плана си е план, а и много обичам да ми е гадно, продължих напред.
Малко преди девет часа стигнах. Пържоли, сладкиши разни и разпънах отрязаното шалте върху сламата. Чуваше се как нещо пълзи извътре.Заложих щеките с едни дрънкулки на мястото на липсващата врата та ако меца понечи да влезе да ги събори и да издрънчат. Можеше да е надушила мръвката от пържолите. Остатъка от жилите и кокалите,  които не ядох ги хвърлих надалеч, ама знам ли я.

Досега забравих да спомена, че вечер преди лягане мажех ходилата с Лиотон гел. Това нещо наистина помага на подбити и натъртени ходила. Не че в края на деня не ме боляха ходилата, но болката не можеше да се сравни с  тази отпреди две години, когато все едно ми режеха краката. Ако правите многодневен преход  и ходите по петдесетина километра на ден, си вземете една тубичка от 100гр. Струва 25 лв и стига за 12 дена ако мажете само ходилата отдолу.Бързо изсъхваше и обувах чорапа. На другата сутрин мажех пък със Спасатель-я за да успокои възпалената  зачервена кожа на ходилата и да смазва, за да не се получават пришки. 
Въобще бях целия омазан с кремове от главата до петите.

Притеснявах се и че обувките ще се скъсат съвсем и ще почна да стъпвам накриво, което може допълнително да прецака коляното. Още веднъж една анти-реклама на скапаните струващи ми две седмица работа,  маратонки за планинско бягане на Соломон ХА ПРО 3Д  УЛТРА които взеха да се късат на половината път. Поне не си ги купувайте от България че кой знае какви фалшификати продават.Моите ги купих от Пловдив, тоест чуете ли Пловдив и Соломон в едно изречение бягайте надалеч колкото ви държат краката.  За друго не се сещам.

 Бях вече на етап в който почваше да ми се иска това да завърши. Нямаше я първоначалната енергия и концентрация и тръпка в очакване на следващия ден и преход. Вършех нещата по вяло. Това не значеше, че няма да свърша работата, напротив, но настроението беше друго. Карах я някак  механично.

Знаех че не трябва да се отпускам. Има една приказка, че нищо не свършва докато наистина не свърши. Ако ще се проваляте гледайте да е първия ден, после двайсет дена ще ядете и пиете и всеки ден ще си казвате какъв късметлия сте, че сте се отървали от мъките, които съпровождат един такъв преход. :)
Ако се **удавите малко преди края на Дунава** ще ви е гадно доста време след това.




Десети ден: 
Елешница -Дъскотна.

За деня очаквах близо 50км и 1500м положителна денивелация, но сега като разглеждам гпс-а
ми излиза с километър повече денивелацията, около 2700м.  Вероятно машинката се е бъгнала или пък аз грешно съм го измерил предния път. Вярно че беше труден преход, но не помня такива изкачвания. Мисля че при включване докато ми открие местоположението е отчела грешна надморска, понякога отчитат гпс-ите минусови все едно сте под земята и от там идват тези големи цифри, защото такива изкачвания нямаше, така че приемам 1500 метра положителна денивелация за по-точната цифра.

Денят отново беше много горещ. Бях направил едно проучвателно ходене по тези места месец два по-рано и знаех какво да очаквам. Подсичането на връх Дебелец е единственото по-сериозно и неприятно място, което ще ви забави, заради клони и храсти, поне така си мислех, но се оказа че има и по-лошо място няколко часа по-нататък докъдето по време на разузнаването не бях ходил.

 Минах по пътеката на Мечо Пух от форума. Горе като излязох на пътя замислен обаче завих надясно и  почвам да се чудя кога всичко е нападало пак че и в тръни се е увило. Буквално е стена от клони и тръни. Минах когато чистеха и беше чисто и не ми го побираше аккъла.
Няма време за мислене и почвам една сеч с щеките и тъпчене с крака и прескачане и провиране. По едно време се сещам да хвърля един поглед на машинката.Опааа!
Не съм на пътеката, а съм забил някъде надясно. Връщам се през трънаците оставяйки още някое и друго парче кожа.

Някъде преди Ришкия проход.



Далеч е този проход, а и доста се ходи по асфалта. Може и по маркировката да минете ако не я изтървете. Има си и маркирана пътека, но след падналите клони и тръни  някак по-лесно ми се видя по асфалта. Разстоянието е същото. Пътечката която се отклонява от пътя през мантинелата за водата на Петоструйната чешма, въпреки, че знам къде е пак за малко да я пропусна.
Така се е маскирала. Като видите подпорната стена отсреща вървите съвсем малко, за да стигнете едно ушерение на пътя и гледате все наляво в храстите. Би трябвало да я видите.Прескачате мантинелата и слизате до чешмата.

Пристигам към обяд на чешмата.Там си правя гала обяд със сухо мляко и захар и кафе. Със студена вода разбира се. Котлон не нося, излишен е. Топя си краката. Сапунчето на чешмата беше малко по-голямо от моето и ги размених, че имаше вероятност да не ми стигне като пера.За миене и 200 пъти щях да се измия, ама за пране направо изчезваше.
Тук съм седнал в беседката. Уж снимах чешмата пък съм заснел краката и канчето.



Нямам време да се мотам, но все пак оставам около 40 минути.Следва час и нещо  до  заслона на Хазим. Има трима човека. Едното момче е съмсем младо .Казва че е сина на Хазим и са дошли да изчистит и стегнат заслона, че кравите били влизали. Почерпиха ме бира. Казах му, че като правим прехода често се преспива тук. Пък и вода има.

По-възрастният спомена че имам 3-4 часа до Дъскотна, но бях сигурен че се бърка нещо.
Може би щеше да е 4 часа бърз ход ако не беше най-лошия участък на клони в цялото Ком Емине с преплетени между тях шипки. Някъде половин час след заслона има един кръстопът и маркировката е по горски път вляво. Изглежда никой не беше минавал  скоро по този път. Отне ми 5 часа и половина до вилата в Дъскотна от заслона.



Придвижвах се с отрицателна скорост, една крачка напред, две назад.....
Доста тръни осякох с щеките.Накрая излязох на някакъв черен път. Да знаех отде иде тоя път, че да бях минал по него, ама не знаех. Тук кой знае къде съм, но вероятно е някъде преди Планиница.



В селото на чешмата се измивам малко, че целия съм прашясъл. Много скъпи черни коли в туй село ве. И все мацки ги карат. Какво работят там хората . Някой да ме светне.:)

Как можах да си загубя *сенника*дето го надявам на шапката и главата си.
Вратът и ушите ми се опекоха. Другия път непременно резервна забрадка в раницата.
Още преди селото на 10-15км преди Дъскотна звъня в Ральовата вила и питам за места.
Има местя ми казват, но имало група и се надявали да не ме притесняват. Няма да ме притесняват викам, ще дойда след някой и друг час. Радвам се, че съм осигурил спането, къпането, яденето...за малко и четвъртото да си бях осигурил като се има предвид каква група е резервирала местата .:)
След жп прелеза на стотина метра има чешма вдясно на пътя.Трийсетина метра след нея има много стръмна пътечка по която издрапвате нагоре и излизате току пред вилата. Това е от другия ден и е снимано по отдалеч, иначе пътеката излиза току до вилата на трийсетина метра(по спомен) от нея.



Собственикът ми казва че един друг турист бил тук. Идеално тъкмо ще имаме тема за разговор.
Появява се туриста и  изненада. Познавам го. Бяхме се засекли на Изворите на Камчия и той остана да спи там. Почнах да се чудя как ме е изпреварил като не спирах да вървя от тъмно до тъмно. Човекът изглежда ми беше прочел мислите и вика:
-Чудиш ли се как те изпреварих? :)
Бяха му съкратили с два дена отпуската и е хванал автобус от Котел до Айтоския проход и от там пеша до тук. Имаше огромни мазоли на предната част отдолу на ходилата и на двата крака.Как вървеше не го знам.

Хижарят ми предложи да ме закара до селото и магазина.
Изкъпах се и отидохме до магазина. Пазарих пак повече отколкото мога да изям и да нося следващия ден. Като се върнахме , седнахме, хапваме и коуегата ми разправя за странната групичка. Забравих и фейс бук страницата, но това са най-страните сексманияци които съм виждал. Няколко жени и мъже.Само дето мъжете бяха нефелни.:)
Единия докато се бръсне козята брадичка ми се оплаква, че имал херния, ама го е страх да я оперира, а жената с която е бил предната вечер шушне, че само го хвали, ама не струвал и само викал :
-Леко че имам херния, леко че имам херния.:)
Единият с херния, другия дебел, третия прекалено дърт за тази работа.:) Като видяха тези маратонци туристи жениците взеха да се облизват надявайки се на крехко туристическо, но ние не се дадохме. То и нямаше на коя да се предадем . Фрийк шоу някакво беше.
Езика им беше доста вулгарен.Едната имаше малко кученце голямо колкото плъх, което лаеше по всичко. Изчаках да няма никой и му запуших устата с едно кучешко кокалче. Млъкна, ама само докато го изяде. Какво ли е видяла животинката, за да откачи така.

Разбрахме се да не бързаме на другия ден и без това километрите не са много и изкачването не е много. Жегата щеше да е проблем, но по това равно поле и без никакви препятствия по пътя,  все щяхме да стигнем.

Бавно, но славно.




Единадесети ден:
 Дъскотна-Козичино.

Остана най-лесното и това ме притесняваше. Винаги когато е най-лесно нещо се обърква.
Човек се отпуска и почва да блее и става някой сакатлък. Ставам по едно време да пусна една вода и виждам че след 20 минути алармата ще звънне. Тъй като съм сложил много неприятна музика за събуждане я изключвам и лягам да изчакам да стане време. Разбира се заспивам с телефона в ръката без да се усетя и закъсняваме с час. Не е особено притеснително. Имаме малко ходене макар и в голяма жега, все ще се замъкнем до Козичино.

Изтървахме изгрева.





Тръгваме по малко по-различен път, ама и така става. Чешми има доста по пътя. Колегата му е трудно с тези ходила, но веднъж тръгне ли свиква, само не трябва да спира. Добре че нямам  личен опит какво е да се ходи с такива крака. Или имам късмет или номерът с хубавите стелки, чорапи и мазането с мазния балсам работи или кожата ми  на ходилата издържа повече. Вероятно е комбинация от всичко това. Имах една пришка, но едва ли беше причинена от претъркване на кожата защото беше на петата там където кожата е много дебела и твърда и няма как да се претрие особено с толкова много мазен крем. Вероятно се беше получила от някой ръб, по-твърда част в подметката на обувката, някакъв дефект в нея.Острите ръбове на камъните и те са помогнали. Не ми пречеше, защото вече вероятно си беше направило втора кожа отдолу и даже не ми пареше като ходех. А и големината и беше колкото нокътя на палеца ми .За този зор който видяха краката ми може да се каже, че се отървах без проблеми.

Колегата е чел за батериите ми и като ги вижда казва, че много ги били рекламирали във форума. Ще се пукна от смях.:) Казвам му че съм бил аз тоя дето ги хвали. Нищо не тежат, а само с няколко комплекта изкарах тези 12 дни и имам за още едно ходене.
Виждам и знаменцата за водите в гпс-а му които съм цъкнал от предното ми ком емине.
Казвам му че аз съм ги цъкал, ама това е стария вариант , после добавих още доста . Зарадва се човекът, че ме вижда.

Вижда му се края на прехода и мързелът е голям. Човек трябва да се бори с отпускането. Продължавам да си  повтарям, че нищо не свършва докато наистина не свърши.
Стигаме село Добра поляна, която не знам защо все я бъркам с Добро поле(Рила, седловина).
Ядем сладоледи и пием студено газирано.Следват Средна махала. Топчийско през което не се минава...В жегата бързо изпивам всичкото безалкохолно и част от водата. Знам че има чешма на изхода на Сини рид. Има ама няма. Пресъхнала е и ще се поизмъча до другата вода.Не е далеч, около 5-6 км има, ама е горещо като в пъкала.

След Сини рид на около 500м хващаме маркировката и излизаме от асфалта.Сечем този големия асфалтов завой  по който обикновено се минава заради грешка в планинарската карта. Някъде на километър и нещо от Доброванските гъби(скален феномен) марките свършват. Последно е основата на бивш маркировъчен стълб.




Ей ги и гъбите:




После без пътека през полето, разни черни пътища и излизаме на Синята чешма.Трябва ви гпс да я откриете, защото е стотина метра встрани от пътеката. Пиене, охлаждане ....мокрене на шапката. Хващаме пак по марката в гората която малко се различава от картата, но пътища много и откъдето и да минем все ще стигнем.
Следващата вода е близо но е доста встрани от пътеката а и нямаме нужда затова не се отбиваме. Беше едно нормално ходене само дето от жегата едва се влачехме. Денивелация не почувствах и гадни тръни нямаше... Ако беше хладно щеше да е като разходка в градския парк
Към шест и половина сме в Козичино, което значи към 12:30 часа спокойно ходене от които 10 часа ходене и останалото почивки.

Прасенцата в края на селото бяха много симпатични.Майка им ги беше извела на пикник.



Колегата се е обадил още предния ден в Козичино да пита има ли хижар. Канехме се да спим в къща за гости, че условията щяха да са по-комфортни, ама не можахме да я намерим. Може и тоя в магазина да ни е поизлъгал.Как може да живее в селото, всеки ден да идват хора да пазарят  и да си приказва с тях и да се чуди каква ще е тази къща за гости все едно живее в милионен град, а не на място на което всеки се познава. 

Отидохме до хижата. Тече ремонт на основни неща. В смисъл беше направил човекът един паднал таван и друго подобни неща, за да не прилича като след бомбардировка. 
Има чисти чаршафи, баня, кенеф който като пуснех водата и тя излизаше отвън, ама да се надяваме че е оправена вече  чинията. Сготви ни човека, бира това онова. По едно време пристигнаха трима  ком еминейци на пo 20 години. Две момчета и едно момиче. Бяха тръгнали на 20 юни и вече финишираха. Гръмотевичните бури ги бяха хванали на Ботев и се наложило да изчакат няколко дена там. Ядохме заедно и си приказвахме за маршрута, за форума, за новия пътеводител който носеха. Чат пат включваха гпс в телефона ако се объркат и така продължаваха. Беше ми смешно, защото ние с колегата пъшкахме и се подпирахме все едно сме на сто години като ходим, а тях не ги болеше нищо.
Помня че като бях на техните години с едно преспиване всичко ми минаваше, а сега вероятно ще ми трябва седмица в реанимация, за да се оправя. Успокоявах си егото, че бях тръгнал десетина дена след тях от връх Ком.

Обясних им за утрешнмия ден за водата и кой е по-добрия вариант за минаване, за да не ходят дълги километри  по натовареното движение по асфалта и най-важното да минат през чешмата и заведението което е на прохода. На другия ден обаче ни стигнаха и вървяхме заедно до фара.



Дванадесети ден: 
Козичино-нос Емине.

Ден който ми поднесе неприятна изненада и в който към края се получи малко като в глупав холивудски филм, където главния герой с триста зора и  десет задни салта с винт успява да се допълзи до финала.

Ставаме бавно, тръгваме бавно . Младото поколение  се е събудило, но ще закусва и ще тръгне по-късно. Ние окуцелите стари коне тръгваме с пъшкане. Колегата трудно се задвижва с тези балони отдолу на ходилата. При мен е по-скоро мързел но и аз пъшкам от съпричасност.:)
Километрите са малко, няма препятствия, а денивелацията е почти никаква.  Би трябвало ходенето да е песен особено като знаеш че е денят в който ще стигнеш крайната цел. Мен ме е хванала параноята и си броя крачките, внимавам къде стъпвам, защото усещам присъствието на мистър Мърфи. Предполагам всички знаете законът на Мърфи или поне сте се сблъсквали с него.

Слънцето отдавна е изгряло, но на следващите снимки  пак имитираме нещо като изгрев.





След някой и друг час ни настигат и групата се увеличава на пет човека. Вървят бързо и с колегата едвам им подържаме темпото. Сетих се с лека носталгия първите дни на прехода, когато и аз не вървях, а фърчах. Въпреки че ще минем по маршрут на който ще има вода раницата ми е лека и съм заредил с повече течности и освен литър газирано и литър натурален сок този път по изключение нося и вода, около литър и половина. Жега е, но не ми се пие чак толкова .

Морето чат пат се показва.Друго си е като се вижда крайната цел.По-леко се върви и тези последни 40км не се усещат.



Сутринта докато вървяхме към Плазовец усещам една болка в крака, отпред над глезена на място, където  е повече кокал отколкото мускул. Като вдигам глезена нагоре този мускул заболяваше , но след известно време ми мина.

Избягваме натовареното движение цели 5км по асфалта  и близо 37км липса на вода от Козичино до морето като свиваме на около 750м преди Ловния дом, вдясно на юг по един черен път.След един километър по него излизаме на Поморийския проход, където вървим още 500 м по асфалта  на юг и сме на чешмата и заведението.
Все пак ако решите да минете през Ловния дом и другия маршрут  да спомена че е възможно е и на Ловния дом да сипете вода, но не е сигурно, защото първо ще трябва да влезете вътре, а това не е обществено място където всеки на който му скимне може да влиза. Ако има някой питате дали може, ако няма, влизате и сипвате вода.  Голямата порта откъм асфалта е отворена и в двора има чешма.
Ей го на картата  в червено Поморийския проход и къде се отклонихме към заведението и чешмата, лилаво-розовото е нашия трак.Горския дом край който не минахме се вижда надписан.
На картата на самата пътека се виждат доста места отбелязани с фигурка на чешма. Ако няма и знаменце това означава че там вода няма . Кой ги е цъкал тези чешми на картата един господ знае. Говоря за самата пътека и в близост до нея, защото странично не съм проучвал за грешки в картата.
 Гледате само и единствено знаменцата.




Струйката вода е слаба но достатъчна. Гладни сме, не бързаме и поръчваме обичайните неща като мръвки, картофи, сирене и салати и как можах да забравя....бира.:) Има и доказателствена снимка за съмняващите се бивши колеги туристи, че пия бира.




Бирата въпреки че пише Шуменско на чашите си е Загорка.:) То не че вече се прави свястна бира в България. Жега е ама като седнеш на сянка и вятъра те подлъхва, а гърба ти е потен си обличаш полара. Не ми се ставаше и бих изял още няколко порции, но колегат го чакаха да го карат на море. 

Слава богу въпреки некадърността си при работа с машинката не бях успял да изтрия трака на Тошко тъй като тогава тази пътека през която преминават организираните групи все още я нямаше на картата. Ново като инфо е че бракониерите са заличили марките по дърветата. Тръгнахме и петимата по него.По един стар асфалт се тръгва в началото. Докато си приказваме и блеем  пропуснахме отклонението и се връщахме. В гората вече има(вече няма) марки достатъчни за проследяване и без машинка.
Маршрутът от тук се удължава с един километър пътя и 60-70 метра положителна денивелацията заради слизането към реката, но си струва да вървите 20 минути повече, за да имате вода, храна и за да не рискувате цели 5км по асфалта. Ако минете по другия път на север по асфалта през Ловния дом и не може да сипете вода там е близо 37 км безводие до морето. Трудно е без гпс или поне помощ от смарт телефон с картата вътре. Не че не става и без тях, но си спестявате главоболия и време.

При една от почивките разглеждам новия пътеводител.  Виждам позната снимка на червеноармеец.:)



Оново малкото мускулче дето е повече кокал почва сериозно да ме боли и гледам да не мърдам глезена като ходя. Почва сериозното куцане.
Чудно как при тези два буквално почивни дни без никакви препятствия на които да натоварвам екстремно мускули и кокали и жили, се получи тази контузия.

Чудя се дали болката не е просто психоматична или беше нещо сериозно, неизлекувано и натрупало се през предходните дни. Мазането с алгезала не помагаше.
После като се прибрах се оказа че подуването отпред леко над глезена е заради според думите на доктора влязъл въздух под мускула от претоварване. Трябваше ми седмица за да спре болката и да тръгна нормално, но леката подутина стоя почти десет дена. За пръв път имам подобна травма на такова необичайно място.

Колкото близо толкова и далеч особено с тоя крак.



До заведението в селото има обхват и двама остават да се обаждат и уреждат транспорта.
Останалите трима продължаваме, но двамата младежи искат да завършат всичките заедно  и спират под една сянка да чакат третия. Тъй като вече се придвижвам със скоростта на костенурка, тръгвам куцукайки. На 500м преди фара ме настигат всичките.

Правим си обща снимка:






Бисер го забират към Китен, младежите остават да чакат някой, а аз закуцуквам към последния етап да метна камъка.



 Красивата ми физиономия опечена след загубата на забрадката:



Като стигам мястото групата от брега почва да ме аплодира, вдигам победоносно ръка и им махвам.:) Стоя двайсетина минути, за да се потопя по-добре в момента, мятам камъка и това е.
Взимаме си довиждане, добирам се до селото, къпя се, ям за трима, спя...




Обратно към вкъщи.

На другия ден тръгвам по добре познатия черен път после слизам край брега, минавам през фермата за миди и стигам до Елените. Не влизате в комплекса, който е затворен, а вървите по плажа докато стигнете изход. От там на автобусната спирка с бусчето и до Слънчев бряг, където има транспорт за цяла България. От Емона до Елените са 9 км пеша като половината е много приятно ходене по брега на морето.



Това е ориентировъчно за тези без гпс -и откъде се минава.Вижда се на картата към средата как се доближавате до брега но сте много високо, след която с врътката се слиза ниско долу по черния каменист път. 

Това се вижда при първото приближаване към брега, но като сте отвисоко.
Това е фермата за миди, жълтите неща в морето.
 Първо обаче ще направим онази остра врътка дето е на картата , за да излезем ниско долу на брега и после минаваме покрай фермата.




Намерих си и цял рапан, което не е лесно. Един единствен здрав успях да мерна по целия път.





Вече съм на брега и се усеща оня мирис на водорасли. Рядко стъпвам на морето затова усещането е един път, а и след толкова път и мъки няма как да не е.:)





Малко шум от вълните за финал:
https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/2015122071307#slideshow/6171447007238040402






ВОДА
Ето я и водата.На колкото повече места  толкова по-добре, че колегата караше със старата версия в която имаше някои липси.

Това е обновяване на инфото за водата за маршрута Ком -Емине от юли месец 2015г в готов за качване в GPS вариант.
Водите са отбелязани със сини знаменца с надпис вода.

http://dox.bg/files/dw?a=e6b8a388fb

Има отбелязани 15  нови чешми,извори и потоци някой и друг магазин(гара Лакатник,Котел) и заведения([по пътя към г.Лакатник, ресторант Бабой на Върбишкия проход, заведението на Поморийския проход където освен бира и пържоли има и чешма), цъкнал съм и Ральовата вила в Дъскотна .

По-важното освен новите чешми са и няколкото ПРЕСЪХНАЛИ.
Предпоследната вода под връх Чукава е пресъхнала, но тя не е толкова важна защото следващата пак под върха си тече, до хижа Кашана чешмата от която почва пътеката нагоре, няма вода, в дерето под Жълтец вече четвърти път минавам и няма вода, водата която е на 9 км след хижа Чумерна също беше пресъхнала, но инфото за нея е от преди две години и една важна чешма на изхода на Сини рид също се оказа пресъхнала, а разчитах на нея.
Чешмите са отбелязани  като ПРЕСЪХНАЛИ.

Голямата чешма на Петроханския проход от която се отделяте от асфалта и тръгвате в гората и тази на Витиня за пореден път забравих да ги цъкна и затова съм ги сложил ръчно по спомен.
 Няма как да ги подминете, защото са на пътеката и затова точността за тях не е толкова важна, но да не се чудите ако има двайсетина метра разлика.
За някои от водоизточниците като например потоците на Буновска вода на 4-5км след Арабаконак(като се мине през копривите) лично аз предпочитам да ползвам хлорни хапчета за дезинфекция, защото водата там не ми вдъхва доверие. 
Имайте предвид че в края на лятото към август поне още толкова води освен дадените тук като пресъхнали ще са без вода заради суша или в някои случаи и човешка намеса като тази до село Сини Рид където я спират, за да има за животните.